Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Виж какво! Не дойдох да се караме, а да разпръсна смута в душата ти.
Делийски се изсмя ехидно.
— Дойде да ми хвърлиш поредната шепа прах в очите. Но знаеш ли какво? За едно нещо си прав. Съвсем скоро циркът, който разиграваш, ще приключи. Тогава ще те принудят да си кажеш всичко. Дано само не е прекалено късно…
— Никога не е късно да застанеш на страната на истината…
— В ситуацията, в която се намираш, тия мъдрости не могат да ти послужат за нищо…
Герев натисна дръжката.
— Скрий виното, да не го надушат докторите. Ще е жалко да ти го вземат.
Делийски го изгледа свирепо.
— Ти се най-големият лицемер, когото някога съм срещал.
Герев се усмихна тъжно. Отвори вратата. Гласът на Делийски го спря на прага.
— И не стъпвай повече тук, ако не си готов да ми разкажеш всичко! Не както си го скроил в главата си, а както е в действителност.
— Нещата никога не изглеждат еднозначно — отвърна глухо посетителят.
— Нещата винаги са пределно ясни, когато ги погледнеш под правилния ъгъл.
— Звучи като полицейска мъдрост, но въпреки това ми харесва.
— Знаеш ли колко други неща ще ти харесат, ако прекарваш повече време с мен…
— Знам. Затова избягвам да се застоявам в компанията ти.
Герев кимна и излезе. Делийски се загледа в бялата повърхност на вратата.
Какво се опитваше да му каже този приятел? Че е новият Робин Худ? Че е изровил жълтиците и ги е раздал на бедните? А каквото остане, ще го изсипе в селската хазна?
Лейтенантът изсумтя. Герев нехаеше за правилата, които съществуваха в тази игра. Потъпкваше ги без капчица свян. Не зачиташе ограниченията. Не отдаваше значение на предупредителните означения. Своеволията му обаче свършваха тук. Лично той щеше да го спре. Без да губи нито минута повече. Щеше да го направи незабавно, след като се махне от тази стая.
Лейтенантът погледна часовника. Докторите се бавеха. Заедно с тях закъсняваше и решението да го пуснат най-после да си върви.
82
Не биваше да отлага повече часа на истината. Беше проточил агонията безумно дълго. Трябваше да побърза да разкрие тайната, преди да се е случило нещо непоправимо.
Герев блъсна уморено вратата на субаруто. Единственото, за което мечтаеше в момента, беше горещ душ и порция здрав сън. Вместо това обаче се налагаше да се изправи срещу двама съдници, които нямаха желание да проявят и капчица милост.
Гаврил потърси ключовете. От дни момчетата се мятаха в транса на собствената си безпомощност. Лутаха се в лабиринта от догадки. Градяха вавилонски кули от смазващи предположения. Герев бутна ключа в ключалката. Беше настъпил моментът на разкритията. На обясненията и обвиненията.
Той опипа бутона на лампата. С Роко щеше да е мъчително трудно. Младежът не беше способен да озапти страстите си. Ръмжеше и се зъбеше като побесняло псе. Изпитваше необходимост да хапе, да къса жива плът, да забива ноктите си дълбоко в откритите рани.
Дарко от своя страна се бореше с всички сили да оцелее. Да се задържи на повърхността на битието, което двамата с баща му бяха градили с години. През последните дни обаче реакциите му бяха станали непредсказуеми. Мълчеше, гледаше сърдито и правеше всичко възможно да прогони злосторника Роко от къщата им, от селото, от живота им.
Гаврил натисна бутона и светлината заля помещението. Не искаше да го признае, но Дарко имаше право да се гневи. Пристигането на Роко беше объркало много неща в делника им. Всъщност, идването на младия Рочели в селото беше само катализаторът на събития, които от години клокочеха в казана на ежедневието им.
Герев усети допира на кучето. Животното се потърка в крака му и нахлу в салона. Гаврил се наведе и го погали по врата. Този приятел го отведе в гората при разпънатия като грешник под тежестта на дънерите Дарко. Стопанинът преглътна с усилие. Не искаше да мисли какво можеше да се случи, ако се беше забавил още малко в квартирата на Найла.
Гаврил остави ключовете на масичката до вратата и се ослуша. Привидното спокойствие в къщата го изпълваше с разкъсваща тревога. Караше фантазията му да ражда страховити сценарии. Мислите му да препускат в забранени посоки.
Той разкопча ризата и надникна в трапезарията. Не очакваше, разбира се, да завари онези двамата заедно. Но отсъствието на жива душа на етажа извика в съзнанието му тревожното усещане, че може би е закъснял. Роко вече знаеше и озлоблението му нямаше граници. Не беше ясно как ще реагира и Дарко, когато се изправи срещу истината.