Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— А сега ми кажи къде е Дарко! — гласът на Герев го върна към реалността.
— В гората. Чака присъдата… — изломоти, без да се замисля младежът. Роко се изправи и залитна. Герев раздвижи бавно двата си крака. След това се изправи пъргаво. Дланта му натежа върху рамото на италианеца.
— Отведи ме при него!
— Открий го сам! Това ще е проверката. Най-сигурният детектор на лъжата. Инстинктът на един баща винаги му подсказва къде се намира детето му. Нали така?
Роко издърпа крилото на високата порта и хукна по улицата. Мракът го погълна. Герев се спусна след него.
Един истински баща никога не би допуснал детето му да изпадне в беда. А той бе направил точно това. Беше оставил Дарко на произвола на един разглезен, неуравновесен и своенравен чужденец. Който на всичкото отгоре имаше налудничави претенции да бъде част от живота му…
79
Трябваше на всяка цена да разбере какво бе сполетяло Делийски. Господин началникът беше потънал вдън земя. И то точно в нощта, когато трябваше да демонстрира сила и да раздава правосъдие.
Гълъбина захвърли чантата върху леглото. Герев я докара до къщата й, за да я отдалечи от мястото на събитията. Да не й разреши да надникне в болничната стая. Нито да узнае какво става в квартирата на нахалницата Найла.
Гъдева сложи чайника с билки върху котлона. Картината на бялата омотана в гипс мумия не можеше да излезе от съзнанието й. Кой ли беше нещастникът? И защо Герев и Найла го мъкнеха нагоре-надолу в непрогледната нощ като очукана кукла от стара витрина?
Гълъбина чу чайника да свисти и изключи котлона. Може би беше пострадал някой от иманярите. Яначко беше слязъл в селото да провери какво е състоянието на пациента, но вместо към здравната служба, беше кривнал към кръчмата. Типовете в планината бяха известили докторицата и Фурера бе хукнала да гони блудния син с единственото намерение да му запуши устата.
Гълъбина измъкна от шкафа висока порцеланова чаша. Така или иначе, видя всичко, което й беше необходимо. Тя напълни догоре чашата и приседна в края на масата.
Налагаше се незабавно да узнае къде се подвизава Делийски. Защо се беше сврял на завет и беше оставил мишките да танцуват на воля. И защо след всичко, което му беше разказала, отказваше да погледне истината в очите.
Тя отмести чашата и посегна към телефона. Съществуваше само един човек, който би могъл да хвърли малко светлина върху събитията от последния ден. Тя погледна часовника върху стената. Минаваше полунощ, но бай Делчо Дерменджията със сигурност знаеше нещо повече за разбитото стъкло, за тайнственото изчезване на лейтенанта, а защо не и за мумията в квартирата на Найла.
Гъдева набра номера и чу първия звън. Щеше да го разбуди, но така или иначе, самата тя нямаше да е в състояние да заспи, преди да узнае най-пресните новини.
Отговори сънен глас. Гълъбина въздъхна. Надяваше се това, което й предстои да чуе, да не е толкова разтърсващо, че да я застави да дочака настъпването на утрото с отворени очи.
80
Тежестта на дънерите премазваше крайниците му. Притискаше до умопомрачение гърдите му. Караше сърцето му да се подува. Погледът да се премрежва. Дишането му да спира.
Дарко напрегна взор и се загледа в тъмнеещото небе. Клоните на дърветата сплитаха върховете си над главата му и образуваха мрачен свод, под който се разиграваше драмата на краткия му безславен живот.
Младежът стисна зъби. Колко ли време щеше да продължи агонията? И дали притежаваше достатъчно сили, за да се задържи по-дълго отвъд линията, която разделя живота от смъртта? Мрака от светлината. Небитието от реалността.
Дарко притвори очи и зачака. Всеки миг през съзнанието му щяха да пробягат картините от детството. Беше наясно, че това се случва с всеки, който се прощава преждевременно с пребиваването си на тази земя. От долните пластове на съзнанието изплува размазан образ. Далечен, неподвижен, непознат. Дарко сбръчка вежди. Върху лицето му се изписа страдание, предизвикано не от болката, която премазваше всяка частица от тялото му, а от неспособността да види ясно чертите.
Младежът заби нокти пръстта. И друг път беше допускал този образ да владее представите му. Видението го навестяваше често, когато беше малък. Образът изникваше в мрака на студените зимни нощи, но винаги оставеше безмълвен, безплътен, далечен.
Дарко се опита да поеме въздух, но тежестта на дънера проряза мускулите на гърдите му. Никога през всичките тези години не беше доверявал на Гаврил тайната си. Опитваше се да изгони от мислите си мимолетните срещи с видението. Да не си задава въпроси. Да не търси отговори. Но ето че сега, в последните мигове от краткия му живот, образът изплува отново. Неясен, размазан, безцветен. Дарко се опита да протегне ръка и да го докосне, но проклетата тежест не му разреши да помръдне. Той се отпусна върху влажната пръст. Видението затрептя и изчезна. Младежът почувства как в очите му бликнаха сълзи. От безпомощност, от непримиримост, от гняв.