Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Къде е Роко? — попита безизразно тя. Гаврил не отговори.
— Ако беше споделила намерението си да дойдеш дотук, щях да се опитам да те убедя, че моментът на пристигането ти е страшно неподходящ… — В думите му прозря недружелюбност. Дафни вирна брадичка.
— Когато детето ти е в опасност, не чакаш подходящ момент, за да се притечеш на помощ…
Гаврил поклати глава. Доближи и застана на педя от лицето й.
— Закъсня, Дафни. Трябвало е да се погрижиш за детето си по-рано…
Дафни вдигна очи и издържа погледа му.
— Изпратих го при теб, за да му покажеш как изглежда раят. А не да го набуташ зад решетките.
— Роко не е стоял нито миг зад решетките. През цялото време беше тук, в тази къща, под този покрив. Това обаче не означава, че не трябва да е отговаря за постъпките си…
Дафни почувства, че я обзема гняв.
— Явно с възрастта започвам да взимам неправилни решения. Не трябваше да убеждавам Роко да идва тук. Нито да изминавам цялото това безумно разстояние, за да слушам упреците ти.
Гаврил сведе глава.
— Не те упреквам за нищо…
Той пристъпи напред и обхвана с тежките си длани раменете й.
— Радвам се, че момчето дойде. — Домакинът побърза да отдръпне ръцете си. — Никой не знае за случилото се. Въпросът е, че самият той трябва да осъзнае грешката си. И да намери начин да изкупи вината си.
Гаврил повдигна с пръст брадичката й и се вгледа в изпъстрените й със златисти точици очи.
— В момента Роко се намира в чистилището. Дай му време да прогони демоните, които го връхлитат.
Дафни обърна гръб. Роко не живееше в свят на демони. Беше ги срещнал за първи път тук. В компанията на добрия, щедрия, отзивчивия, всепрощаващия Гаврил Герев.
— Мисля, че е по-добре момчето да не те заварва тук.
Думите я накараха да трепне. Беше дошла да върне Роко вкъщи. Не можеше да го остави сам в тази чужда страна. Сред непознати хора. Сред хаоса на непонятни нрави и груби привички.
— Обясних ти по телефона, че това, което извърши Роко, го превръща в заложник на закона. Направих невъзможното, за да прикрия следите му. Преди няколко дни пристигна факсът за освобождаването му.
— В такъв случай нищо повече не го задържа тук…
Гаврил въздъхна.
— Момчето изживява своя собствен катарзис. Отведеш ли го сега, може би никога няма да има шанса да проумее грешката си. И да се опита да я поправи.
Дафни преглътна.
— Ще отида в къщата. Там ще размисля на спокойствие.
Гаврил кимна.
— Ще те откарам до там. — Той отвори вратата. Гостенката пристъпи колебливо.
— Срещнах Дарко — изрече ненадейно тя. Гаврил извърна рязко глава. По лицето му пробяга тревога.
— Тръгваше за града… — обясни с равен глас Дафни.
Домакинът заключи вратата и се отправи към гаража. Дафни закрачи след него.
— Каза, че учи в столицата…
Гаврил спря и остана няколко секунди загледан в плочите върху пътеката.
— Не е трябвало изобщо да го заговаряш…
— Сам дойде при мен… Предложи да ми помогне за багажа.
Едва сега Герев съзря огромната пътна чанта в края на алеята. Отключи гаража и хвърли сака в багажника на субаруто. Отвори предната врата и зачака гостенката да се настани върху седалката.
Дафни доближи и се вгледа в очите му.
— Мога да си представя колко ти липсва… Но и ти трябва да осъзнаеш, че е време Дарко също да поеме своя път…
— Никога не съм го спирал. Влезе от първите в медицинския факултет. Сам се отказа, защото предпочете да остане тук…
Дафни поклати глава.
— Предпочете да остане с теб. Вероятно си е представял, че без помощта му няма да се справиш. Че ти е необходим, за да събираш гроздето, да се грижиш за добитъка, да сложиш в ред битието си.
Герев пусна вратата.
— Изкарахме двадесет прекрасни години заедно.
— Убедена съм в това… — Дафни издърпа вратата и постави крак върху стъпалото. Гаврил заобиколи и се настани до нея. Няколко секунди и двамата останаха безмълвни.
— Дарко е прекрасен младеж. Честен, отговорен и искрен. — Гаврил изричаше думите, без да отмества поглед от предното стъкло. Събеседницата му извърна рязко глава.
— Искаш да кажеш, съвсем различен от Роко…
Гаврил впи пръсти във волана.
— Не си мисля такова нещо…
— Разбирам намека ти. Постигнал си със сина си това, което не успях да направя със собственото си дете…