Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, мистър Алън… — каза асистентката й.
Обадих се след половин час. И след още половин час. Малко преди един на обяд успях да се свържа с нея.
— Да ме изложиш ли се опитваш, Нед? — тихо попита тя.
— Виж, просто исках да поговоря с теб…
— А аз просто нямах време да говоря с теб тази сутрин. Не че ми се искаше особено…
— Лизи, скъпа, знам, че бях глупак…
Тя ме прекъсна.
— Нед, имам една новина.
Сърцето ми прескочи четири удара.
— Току-що разбрах, че тази вечер ще трябва да летя до Лос Анджелис — съобщи ми тя. — Шери Лоебман, която управлява офиса ни на Западното крайбрежие, снощи била приета в болница със спукан апендикс. Вероятно няма да бъде на работа между десет дни и две седмици и шефовете искат да ръководя офиса докато тя се възстанови.
— Разбирам — смънках аз. — Вероятно ще мога да прескоча с някой евтин полет през уикенда…
— Нед, наистина мисля, че ние имаме нужда… онова, от което аз наистина се нуждая… е пространство.
Пространство. Най-ужасяващата дума в брачния лексикон.
— Пространство? — попитах аз. — Защо се нуждаеш от пространство?
— Ти знаеш защо.
— Не знам.
— Нещата не са наред.
— Няма ли да е по-добре, ако поне се опитаме да ги обсъдим…
— Да. Разбира се. Но след като се върна от Ел Ей. Наистина мисля, че ще ни се отрази добре да останем разделени за известно време. Да освежим атмосферата. Това ще ни даде малко критична дистанция.
— Не искам да те изгубя.
Тя замълча. Чувах само слабото бръмчене по линията. Най-накрая тя каза:
— Не знам какво искам точно сега, Нед. Много неща се натрупаха…
— Знам, знам, това бяха едни шибани, ужасни няколко седмици…
— Не седмици, Нед. Не сме общували от месеци. Много преди да те уволнят.
— Не те разбирам.
— Това е част от проблема…
— Определи какъв е проблемът. Моля те.
Неловко мълчание. После тя каза:
— Просто точно сега не ти вярвам, Нед. Защото вече не съм съвсем сигурна с кого си имам работа.
Дълго, объркано мълчание.
— О, Лизи, Исусе…
— Виж какво, трябва да бягам на друго съвещание. Хващам полета на Американ в шест…
— Мога ли поне да те изпратя до летището?
— Наистина съм вързана през целия ден; изпращам една от прислужничките с моя ключ да ми събере нещата. Казва се Сали, ще намине след около час. И от офиса заминавам направо за летище Кенеди.
— Ще ти се обаждам в Ел Ей. Всеки ден. Къде ще отседнеш?
— Нед, нека аз да ти се обаждам.
— Къде ще отседнеш. — Това вече не беше въпрос.
Тя въздъхна с примирение.
— Ще бъда в Мондриан.
— Лизи…
— Трябва да тръгвам. Чао.
Седях там, хванал заглъхналата слушалка, чувствах се изгубен. Накрая затворих телефона. След миг го вдигнах отново, с показалец, насочен към бутоните. Но не знаех на кого да се обадя. За пръв път в живота си наистина не знаех какво да правя по-нататък.
Вече не съм съвсем сигурна с кого си имам работа.
Нито пък аз.
4.
— Здравейте, мисис Рут Еделщайн? Обажда се Нед Алън от РС решения. Надявам се, че времето е подходящо да си поговорим…
Мисис Рут Еделщайн звучеше като около деветдесетгодишна жена:
— Как казахте, че ви беше името?
— Нед Алън. РС решения. От нашите документи забелязвам, че сте си купила компютър GBS Powerplan през септември деветдесет и пета…
— Беше синът ми…
— Моля?
— Синът ми, Лестър, той купи компютъра.
Погледнах към монитора пред себе си.
— Но според нашата информация компютърът е регистриран на вашето име.
— Това е ’щото Лестър го купи за мен.
— Значи това е вашият компютър?
— Никога не съм го пипвала. Само събира праха на шкафа. Абсолютно прахосване на пари.
— Е, щом синът ви е купил компютър, вие със сигурност можете да го ползвате.
— Не. Лестър го купи ’щото той и онази негова проста жена се преместиха във Финикс и на него му дойде тъпата идея, че ще можем да поддържаме връзка, като използваме това… как се казваше?
— Може би електронната поща?
— Точно така. Ще му кажа аз, аз съм на седемдесет и седем години, имам артрит, а вие очаквате да печатам здравей всяка сутрин? Чувстваш се виновен заради това, че не си ме взел във Финикс, пусни едно десетаче и вдигни телефона.