Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— А може би е добър — възрази Сам. — Да видим дали няма да го обърнем в наша полза.
— Какво имаш предвид?
— Най-вероятно Бондарук е единственият, който знае как изглеждаме.
— О, не, Сам!
Той се ухили.
— Къде ти отидоха маниерите? Да се слеем с тълпата.
След като се увери, че наоколо няма никого, Сам се качи по стъпалата, повдигна капака и се огледа.
— Това е килер — обърна се той към Реми. — Идвай!
Излезе, задържа капака за Реми, после отново го затвори. През отворената врата на килера се виждаше друго помещение — склад за конски амуниции, слабо осветен от малки лампи по пода. Прекосиха го и излязоха през отсрещната врата. Озоваха се на чакълена алея, от двете страни на която бяха разположени конюшни. Над главите им имаше висок таван с вградени вентилатори и прозорци, през които се процеждаше бледата лунна светлина. Чуваха тихото цвилене и пръхтене на конете. В далечния край, може би на трийсетина метра, се виждаше голяма двойна врата. Отидоха до нея и надникнаха навън.
Пред очите им се разкри широка тучна ливада, обградена с висок до гърдите жив плет и премигващи бамбукови лампи. Над поляната бяха опънати въженца с шарени копринени знаменца. Десетки гости в смокинги и вечерни рокли, предимно двойки, стояха на групички или се разхождаха, бъбреха и се смееха. Келнери в снежнобели униформи се движеха през тълпата и предлагаха ордьоври и коктейли. От високоговорителите, стратегически разположени върху стълбове по поляната, от които преди се бе чул гласът на Синатра, сега се носеше тих джаз.
Отдясно Сам и Реми видяха горните етажи на имението на Бондарук, а силуетите на куполите му се очертаваха на фона на тъмното небе. Отляво през пролука в плета се виждаше покрит с чакъл паркинг, на който си почиваха „Бентлита“, „Мерцедеси“, „Ламборгинита“ и „Майбахи“ за няколко милиона долара.
— Не сме облечени подходящо — измърмори Реми.
— Определено — съгласи се Сам. — Аз не го виждам, а ти?
Реми се приближи до пролуката и също огледа.
— Не, макар че с това фенерче е трудно да се каже. Сам затвори вратата. — Да идем да проверим югоизточното крило.
Минаха отново през дървения капак в пода и се върнаха до разклонението в тунела, откъдето поеха по източния ръкав. Почти веднага по северната стена започнаха странични тунели през шест — седем метра.
— Хранилища и други изходи — предположи Сам.
Реми кимна, разглеждайки скицата на светлината на фенерчето си.
— Бохуслав ги е отбелязал, но няма описание къде отиват.
Опитаха да разсеят мрака с фенерите си, но не виждаха нищо на повече от десет метра пред себе си. Някъде в далечината се чуваше свиренето на вятъра.
— Не знам за теб, но аз предлагам по възможност да избягваме лабиринтите.
— Амин.
Продължиха да вървят и след няколкостотин метра се озоваха пред друго каменно стълбище.
Този път Реми тръгна напред, приклекна под дървения капак и се ослуша, докато се увери, че е чисто. После го повдигна, надникна и веднага се върна назад.
— Тъмно е като в рог. Не знам къде сме.
— Да се качим. Може би очите ни ще се нагодят.
Реми се измъкна през капака, после се дръпна встрани, за да може и Сам да излезе. Той го затвори след себе си и внимателно пристъпи напред, опитвайки се да измери разстоянието. Помещението беше около метър и двайсет на метър и двайсет. След трийсетина секунди очите им започнаха бавно да се приспособяват към тъмнината и те различиха правоъгълник светлина отляво. Сам пропълзя до стената и притисна око към процепа. Извърна намръщен глава, после пак погледна.
— Какво?
— Книги — прошепна той, — това е библиотека.
Опипа стената и откри дървено резе. Вдигна го, подпря стената с ръка и леко натисна. Тя безшумно се завъртя на невидимите си панти, отваряйки пролука от трийсетина сантиметра. Сам се мушна в нея и се огледа. Едва-що успя да се върне назад и да дръпне библиотеката след себе си, когато се чу мъжки глас: „Олга, ти ли си?“ По килима се приближиха стъпки, после спряха и смениха посоката. „Олга…?“ Настъпи тишина, после зашуртя вода. Водата спря, стъпките се отдалечиха и се чу отваряне и затваряне на врата.
Сам отвори пак библиотеката и надникна навън.
— Чисто е — прошепна той на Реми. Двамата излязоха навън и затвориха библиотеката след себе си.
Намираха се в спалня, шест на шест метра, със собствена баня. Беше обзаведена с масивни мебели от орехово дърво, голямо легло и износени скъпи турски килими.