Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Лежаха сгушени в тъмнината. Сам се опитваше да си поеме дъх. Чуха как лодката се връща през тунела и шумът от двигателя постепенно утихна.
— Това ли е мястото? — попита Сам, като се изправи на лакти и се огледа. Тунелът имаше формата на груб овал, около метър и половина висок и два метра широк.
— Така мисля — отвърна Реми.
Таванът в началото на тунела беше укрепен с кръстосани дъбови греди, покрити с катран, и подпрени с вертикални талпи. От центъра висеше ръждива система от макари, свързана с дебело котвено въже към ръчна лебедка, закрепена за изправените греди. Две тесни релси, положени върху кръстосани дъски и натрошен чакъл, изчезваха навътре в мрака.
— Е, лебедката не е оригинална, освен ако този запорожки казак не е изпреварил значително времето си — отбеляза Сам. — Виж тук… тези болтове са много прецизно поставени. Може да датират от Кримската война, но по-скоро бих заложил на Втората световна. Погледни само механизма… това нещо може да вдигне тонове. — Сам се приближи до входа на тунела и надникна навън. — Гениално! Виж как са го разположили точно над естествената издатина на скалата? Дори през деня няма да се вижда от водата.
— Така е.
— Леле, ами това…
— Сам!
— Какво?
— Не искам да спирам потока на въображението ти, но имаме да крадем бутилка вино!
— Права си, съжалявам. Да вървим!
Сам и Реми тръгнаха по тунела, ориентирайки се по скицата на имението на Бондарук, която начертаха по-рано, отбелязвайки всички ъгли и разстояния с помощта на „Гугъл Земя“ и записките на Бохуслав.
Под светлината на фенерите Сам виждаше следи от взривна дейност по стените, но в по-голямата си част тунелът изглеждаше прокопан по старомодния начин с чукове, кирки и къртовски труд.
Тук-там по пода се търкаляха кутии с инструменти, въжета, ръждясали кирки и чукове, полуизгнили кожени обувки, един брезентов гащеризон, който се разпадна, когато Реми го закачи с обувката си… По стените отляво и отдясно на всеки три метра имаше закрепени маслени лампи с почернели от саждите стъкла и позеленели бронзови резервоари и дръжки. Сам почукна една от тях с показалец и отвътре се чу съскане.
След петдесет метра Реми спря, разгледа скицата и каза:
— В момента би трябвало да се намираме точно под външната стена. След още стотина метра ще бъдем под основната част на къщата.
Реми сбърка само с няколко метра. След две минути стигнаха до разклонение, при което тунелът и следите продължаваха и напред, и надясно. Покрай лявата стена бяха наредени пет стари ръчни колички, а на релсите, вървящи от север на юг, имаше още една.
— Право напред е към конюшните, а надясно — към източните крила — предположи Сам.
— И аз така мисля — съгласи се Реми.
Сам погледна часовника си.
— Да проверим първо конюшните, а после ще видим.
След още половин миля Реми внезапно спря, допря показалец до устните си и беззвучно каза: „Музика“. Ослушаха, после Сам се наведе и прошепна в ухото й:
— „Летен вятър“ на Франк Синатра.
Тя кимна.
— Чувам гласове. Смеят се… пеят.
Продължиха напред. Скоро тунелът свърши пред каменно стълбище, водещо нагоре към дървен капак. Сам вдигна глава и подуши:
— Тор.
— Зяпачи сме на правилното място!
Музиката и смехът се чуваха по-силно и като че ли идваха отнякъде над главите им. Сам сложи крак на най-ниското стъпало. В този момент върху дървения капак се чу стъпка. Сам замръзна. Последваха още две стъпки, този път някак по-леки и нежни. През пролуките се виждаха сенки, които ту скриваха, ту откриваха светлината.
Чу се женски кикот и глас, който каза на английски с руски акцент:
— Недей, Бен, гъделичкаш ме!
— Това е идеята, кифличке.
— Ох… ох… харесва ми… спри, спри. Ами жена ти?
— Какво жена ми?
— Хайде, да се връщаме на купона, преди някой да ни е видял.
— Не и докато не ми обещаеш!
— Добре, обещавам! Другия уикенд в Балаклава.
Двойката се отдалечи и след малко се чу трясък на врата. Някъде изцвили кон, после всичко отново потъна в тишина.
— Успяхме да се наденем на един от проклетите купони на Бондарук. И това ако не е лош късмет!