Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Да, нямаш — каза Макрос.
Всички се засмяха, макар облекчението да идваше по-скоро от явното възстановяване на Пъг, отколкото заради дърдоренето. След това Накор отново стана сериозен.
— Преди около век успях да стигна в Коридора на световете и поживях известно време в хана на Честния Джон. Добро място за комар. — Направи кисела физиономия. — Само дето там измамите не минават. Все едно, през това време чух за някои неприятности с демоните.
— Например? — подкани го Макрос.
— Че някой ги е раздвижил и че са се опитвали да пробият през преградите на Петия кръг към по-висшите селения.
— Някой им е отворил път — предположи Макрос.
— Точно това ме безпокои — каза Томас. — В спомените ми на валхеру ние сме воювали с демоните и от противниците ни бяха по-могъщи само Ужасите. Но Ужасите и демоните бяха ограничени в селения далече от нашите и за да са тук те, както по времето на Войната на разлома, така и сега, означава, че зад всичко това стои някаква стихия с изключителна сила.
Макрос и Миранда се спогледаха.
— Имам чувството, че знаем нещо… — каза Миранда.
— Знаели сме нещо — поправи я Макрос и се обърна към кралицата и Томас.
— Тук наистина играят по-големи сили, но също така имам чувството, че възможностите ни са ограничени. Предлагам да обсъдим коя е най-добрата ни посока на действие.
— Очевидно е, че флотата е добре защитена и че една нова атака като тази, която предприе Пъг ще се окаже неразумна — каза Томас.
— Съгласен съм — каза Макрос. — Те може и да не знаят за способностите на двама ни с Миранда, но трябва да се досещат, че Пъг има много силни съюзници и че разполагаме със средства за защита. Този демон, който е заел мястото на Изумрудената кралица, може да не е велик демонски властелин, но държи здраво онези около себе си, според това, което успях да видя, докато спасявах Пъг. Трябва да обсъдим рисковете, произтичащи от възможността демоните да вкарат още от своите главатари и властелини в Мидкемия. Трябва да вземем мерки срещу тази опасност, като според мен ще е по-добре да оставим по-ежедневните грижи, свързани с нашествието, на онези, които са най-добре подготвени да го посрещнат: принц Патрик, херцог Джеймс и рицар-маршал Уилям.
— Така и ще направим, въпреки че ще им помогнем, когато му дойде времето — съгласи се Томас.
— Разбирам, — каза Макрос. Стана и отиде в центъра на кръга. — След като Пъг пострада, аз трябва отново да поема на плещите си тежестта на тази борба.
— Преди години, Макрос, ти дойде при нас и ни оказа съдбовна помощ в спасяването на родния ни дом — каза Агларана. — Твоята мъдрост винаги е добре дошла.
Макрос потърка брадата си.
— Моята мъдрост… нещо ми убягва в момента, господарке. Преди разчитах на дара на Сариг да виждам бъдещето и на дарбата да пътувам напред-назад през времето. Но откакто връзките ни бяха разкъсани, усетът ми за това накъде да търсим своята посока на действие е станал много смътен.
— Ами… трябва да намерим Разлома и да го затворим за вечни времена.
— Може би трябва да видите мястото, където Калис и Миранда намериха онези омърсени артефакти — обади се Татар. — Проучвал съм артефактите, които Калис ни изпрати не по-малко от всеки друг, и макар да не мога да назова името на чуждата сила, която ги е докосвала, мога да твърдя, че е могъща и че това, което има в тях, е добре скрито. Трябва да са демоните и сигурно точно там те влизат в нашия свят.
Акайла кимна в знак на съгласие.
— Точно така. Татар и всички Тъкачи на заклинания казаха, че това е много мощна и потайна магия, добре прикрита, така че да не издаде своя произход, и много умно съставена.
— Твърде вероятно — промълви Макрос.
— Аз ще дойда с вас — заяви Томас.
— Мислех, че никога няма да напуснеш Елвандар — каза Миранда.
— Заклех се никога да не го напусна, освен при огромна нужда. — Обърна се към жена си. — Време е.
Лицето на кралицата на елфите остана безизразно като маска, но очите й издаваха трепетно чувство. После тя промълви спокойно:
— Знам.
— Да извикам ли дракон? — попита Томас Макрос.
— Не. Миранда знае къде е входът към пещерите. — Обърна се към нея. — Ако ме поведеш — каза той, — мога да пренеса трима ни там.
— Не е нужно, сама мога да го направя.
Томас каза на жена си:
— Чакай и пази надежда в сърцето си. Ще се върна.
Никой не проговори. След няколко минути Томас дойде при тях и макар да го беше виждал и преди облечен така, Макрос изпита благоговеен трепет.
Томас бе облечен в броня от чисто злато, шлем, плетена ризница и наколенници. Белият му табард, носещ знака със златния дракон, беше стегнат с черен колан, ботушите му също бяха от черна кожа. Ножницата за меча му беше бяла и приличаше на изваяна от слонова кост, но беше празна.