Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Защо екзекутирахте тези мъже?
— Крали са от запасите — спокойно каза дьо Безуик.
— Бяха мои хора — изръмжа заканително Ерик.
— Тогава ги дръжте по-здраво, старши сержант, и в бъдеще се обръщайте към мен със „сър“.
И подкара да го подмине, но Ерик сграбчи юздите на коня му.
— Нямаш право да бесиш мои хора. Те дори не са под твоя команда!
— Имам пълното право, като командир на гарнизона в Танерус, и определено не съм длъжен да обяснявам действията си на вас, старши сержант. — Дьо Безуик бавно извади меча си и добави: — А сега бъдете така добър да пуснете коня ми, или ще бъда принуден да ви убия за обида на офицер.
Оуен Грейлок пристъпи до Ерик и каза:
— Приберете този меч, дьо Безуик!
— Рицар-капитан?
— Това е заповед — добави спокойно Грейлок.
Дьо Безуик с неохота прибра меча. Оуен сложи ръка на рамото на Ерик и каза:
— Старши сержант, погрижете се за хората си. Аз ще се занимая с това.
Оуен изчака, докато Ерик си тръгне, после сграбчи дьо Безуик за ботуша и рязко го вдигна. Дьо Безуик изхвърча от седлото и се пльосна на мръсния каменен двор.
Оуен сграбчи младия мъж за яката и го изправи. Изгледа го в очите с убийствен поглед и рече:
— Предстои ни война, а ти избиваш войниците ни?
— Те бяха крадци! — каза изплашеният не на шега дьо Безуик.
— Половината мъже от тази армия са крадци, идиот такъв!
Блъсна го и дьо Безуик отново пльосна по задник на каменните плочи. Грейлок се надвеси над него и посочи натам, накъдето беше тръгнал Ерик.
— Този мъж е може би най-добрият войник, когото съм познавал и когото съм обучавал от трийсет години. Когато тази война дойде, невежо лотосче такова, само на него ще можеш да разчиташ, ако искаш да останеш жив. Ако имаш мозък, колкото боговете дават на една бълха, ще се постараеш да научиш всичко, което той има да те научи за оцеляването в тези планини. Ако още веднъж се счепкаш с него, ще му разреша да те предизвика на дуел и ако се изправиш срещу него с меч в ръка, той ще те убие. Разбра ли?
— Да — отвърна младият капитан. Личеше, че това, което бе чул, никак не му харесва.
— А сега се върнете към задълженията си, дьо Безуик, докато реша какво да докладвам на рицар-маршал Уилям.
Капитанът понечи да си тръгне, но Грейлок каза:
— И още нещо, дьо Безуик.
— Да, сър? — попита капитанът.
— Ако капитан Калис беше тук, щеше да ви убие на място.
След като младият командир на гарнизона тръгна, Оуен отиде да търси Ерик. Намери го във войнишката трапезария — разпитваше хората от ротата си какво е станало.
— Нищо не беше — тъкмо му отвръщаше един от мъжете, казваше се Гънтър. — Майтап, чисто и просто, старши сержант. Бяхме уморени след цял ден парад.
— Парад ли? — попита Ерик.
— Ами строяваха ни, марширувахме — ха наляво, ха надясно, кръгом — ей такива работи.
Друг мъж, стар войник на име Джонсън, каза:
— В Източната армия са така, старши сержант. Без бой, само маршируваш в редици и тям подобни.
— Четиримата момци искаха само да ударят по халба от избата, нищо лошо няма в това.
Ерик усещаше, че мъжете са вкиснати, и не можеше да ги обвини. Ако ги хванеха за такова нещо, можеха да ги накажат с непоряди или в най-лошия случай с бичуване, но бесилката беше съвсем неоправдана. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато Грейлок се обади:
— Ерик, две думи.
Ерик отиде при бившия мечемайстор на Даркмоор и каза:
— Знам, не трябваше да се меся.
След като се увери, че войниците няма да ги чуят, Оуен каза:
— Сигурно трябваше да го убиеш, но това не е решението. Изчакай. Сигурно ще потърси повод да се счепка с теб.
— Защо?
— Той е от семейство с големи връзки в Батира. Баща му е братовчед на херцога на Ран.
На Ерик му просветна.
— Което значи, че семейството му вероятно е близко на фон Даркмоор.
— Може би. Знам, че се познават, но колко са близки? Наистина не знам. Може да е някой от агентите на Матилда — каза Оуен и потърка замислено брадичка. — Или е идиот, който си въобразява, че ще си спечели благоволението на майката на барона, като я отърве от някоя досадна заплаха за титлата на сина й.