Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Доминик почна заклинанието си и всички усетиха как някакво странно присъствие прониква в умовете им и започва да властва над съзнанието им. За кратък миг всеки от тях изпита леко неудобство, жегна ги и смътен страх, който моментално бе заменен от спокойна увереност и след това изведнъж изчезна.
Пъг примига и попита:
— Свърши ли?
— Да — каза Доминик. — Вие помните каквото трябва да помните, а останалото е заличено. Така трябва да бъде.
Приеха думите му, без да се усъмнят.
— Сега трябва да тръгваме — каза Доминик.
— Първо трябва да заведа теб и Накор в Елвандар — каза Пъг. Погледна Миранда и баща й. — После отиваме да се преборим с Изумрудената кралица.
Томас чакаше на поляната, където Татар и Акайла бяха съхранявали тленните им тела. Цял сияеше в своето вълшебно снаряжение от бяло и злато. Зад него чакаха воините на Елвандар, с Калин и Червено дърво начело.
— Време ли е? — попита Томас веднага щом се материализираха.
— Все още не — каза Пъг, — но скоро. Пратете вест до Каменната планина и Сивите кули. Призови джуджетата на война. Знаеш накъде да ги поведеш, когато се съберат.
Томас кимна и зараздава указания на чакащите наблизо елфски бегачи.
— Отиваме да предизвикаме Изумрудената кралица преди да е стигнала до брега ни — продължи Пъг. — Ако се провалим, войната ще стигне до теб. Знаеш залога. Трябва да убедиш Долган и Халфдан в Дорджин да дойдат на помощ на Кралството.
— Долган ще дойде — каза Томас. — Между него и мен има твърде много неща, за да пренебрегне призива ми. Халфдан ще дойде, защото ще дойде Долган. — Той се усмихна и за миг Пъг видя отново своя приятел от детството зад маската на воин от нечовешка раса. Джуджетата на Дорджин още не бяха простили на Долган, че не ги е поканил на последната война.
Пъг огледа поляната, сякаш запечатваше в паметта си спокойната й прелест. Тук в Елвандар бе ранна привечер, така че там, където щяха да намерят нашественическата флота, щеше да е сутрин.
После хвана ръката на Томас и каза:
— Довиждане, приятелю.
Томас стисна ръката му.
— Успех. Ще се видим, когато празнуваме тази победа.
Пъг само кимна.
Обърна се, отиде при чакащите го Макрос и Миранда и хвана ръцете им. И изведнъж тримата изчезнаха.
— Имаме много работа и малко време — каза Накор.
— Боя се, че си прав — съгласи се Томас.
— Аз трябва да стигна до абатството ни в Сивите кули — каза Доминик. — Оттам нашите братя могат да ме пренесат навсякъде в Кралството, където имаме абатство или храм.
— Галайн, приготви коне за заранта — викна Томас, а на Накор и Доминик каза: — Ще хапнете и отдъхнете и ще тръгнете на заранта.
— Ние с Шо Пи ще останем — отвърна Накор. — Мисля, че скоро ще сме нужни тук.
Този път не се усмихваше и Доминик го попита.
— Уплашен ли си?
— Да — отвърна дребосъкът. — Знам защо Пъг прави това и мисля, че е неразумно. Прави го повече за да докаже любовта си към Миранда, отколкото за да съкруши врага, и макар да вярвам, че тя е права в преценката си за неговата мощ, мисля, че подценява мощта на Изумрудената кралица и пантатийците. — После добави тихо на Доминик: — И страшно подценява третия играч.
Доминик се ококори и придърпа Накор настрана.
— Какво помниш?
— Всичко — каза Накор. Нещо странно лумна в очите му. — И аз си имам начини да си опазя ума, абате, също като теб. Онези трима магьосници обичат да си въобразяват, че знаят за многото пътища на магията, но въпреки това твърде много се придържат към една-единствена пътека. Ние с теб обаче знаем, че има много пътеки, много пътища, по които да се тръгне. Или не пътеки, ако го погледнеш другояче. И не е нужно да се притесняваш, че ще изпадна под влиянието на Безименния.
— Кой си ти? — попита Доминик.
Накор се ухили.
— Просто един комарджия, който знае някои трикове.
— Ако не работеше явно за нашата кауза, щях да се боя от теб.
Накор сви рамене.
— Онези, които не са мои приятели, е добре да се страхуват от мен, защото, както казах, знам някои трикове.
И след тази загадъчна фраза Накор тръгна след елфите, като остави потресения стар абат с доста поводи за размисъл.
— Сега какво? — попита Миранда.
Макрос посочи надолу.
— Там!
Тримата магьосници се рееха високо над облаците. На стотици мили под тях се простираше сияеща водна шир. Пъг извърна очи накъдето му сочеше Макрос и видя флотата на Изумрудената кралица.