Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик въздъхна.
— Колко пъти трябва да обяснявам на света, че нямам интерес към титлата на баща ми?
— Колкото и пъти да го казваш, Матилда няма да се успокои, докато не умреш.
— Какво да правя?
— Ще пратя писмо на херцог Джеймс и ще го убедя да се намеси пред Уилям да премести този идиот някъде, където ще може да умре славно за краля. Ще го препоръчам да командва катапултите на морската стена, дето я вдигат в Крондор.
Ерик присви очи.
— Мислех, че ще я бранят доброволци.
— Така е. Просто ще се постараем младият дьо Безуик да е един от доброволците. — Оуен се усмихна. — Ти си отведи ротата още призори. Не се задържай тук. Аз трябва да ида в Игли и да се погрижа за тамошната отбрана. В тези хълмове трябва да сме готови да дадем убедителен бой, който да принуди армията на Изумрудената кралица да тръгне натам, където искаме.
Ерик въздъхна. Толкова работа ги чакаше и толкова малко време за подготовка. Знаеше, че флотата е тръгнала от Новиндус; всички, които бяха служили с Калис, го знаеха.
— Какво става с Крондор?
Оуен сви рамене.
— Слухове. Някои по-плашливи са почнали да напускат града. Всичко това все още не е предизвикало истинска тревога. Има голямо движение по кешийската граница, така че много хора мислят, че пак ни чака война на юг.
— Трудно ще е да удържим града под контрол, след като флотата мине Проливите — каза Ерик.
— Знам. Надявам се, че Джеймс и Уилям са намерили някакво решение.
Ерик замълча. Флотата на кралицата щеше да премине Проливите след по-малко от месец, по празника на Средилетие. Опасяваше се, че градът ще е последната жертва за доброто на Кралството, но неговият проблем бе в това, че момичето, което обичаше се намираше в града. След като остави Оуен и се разпореди ротата му да се вдигне рано на заранта за поход, Ерик се замисли дали ще успее да се наложи над Ру да му помогне да измъкне Кити от Крондор.
Ру вдигна очи над книгите и каза:
— Не разбирам.
Язон прие това като упрек за счетоводните си умения и почна да обяснява отново.
— Не — прекъсна го Ру. — Знам сумите и сметките. Имам предвид, че не разбирам защо губим пари.
Язон, бившият келнер в кафенето на Барет, станал главен счетоводител на финансовата империя на Ру, се оправда:
— Проблемът е с многото неизплатени дългове и многото такси, които трябваше да плащаме междувременно. Заемаме пари за неща, за които трябваше да ни се плати извън касовите ни резерви.
— Които не съществуват — отсече Ру. Беше заел всичкото налично злато от херцог Джеймс. — Ясно, плащане на заемите от Короната ще получа тогава, когато се науча да летя. — Въздъхна, стана от масата си в кабинета и попита: — Какво предлагаш?
— Можете да продадете някои от по-малко печелившите ни концерни.
— Вярно, но не обичам да се лишавам от капиталови активи. — Ру се прозя. — Уморих се. — Погледна през прозореца и видя, че вече се е стъмнило. — Колко е часът?
Язон се обърна и погледна към другия край на залата, където стоеше гигантското кешийско изделие, измерващо часовете.
— Почти седем.
— Карли ще побеснее — каза Ру. — Обещах й да се прибера в шест.
— Семейството в града ли е?
— Да — каза Ру, грабна наметалото и бързо излезе от залата.
За щастие, когато стигна до къщата си, завари Карли потънала в разговор с Хелън Джейкъби. След смъртта на Рандолф Джейкъби двете бяха установили едно сдържано приятелство — нещо странно, след като братът на Рандолф беше виновен за смъртта на бащата на Карли. Но като цяло двете сякаш изпитваха удоволствие от компанията си и четирите деца добре си играеха заедно. И Ру беше забелязал, че тези вечери винаги го радват.
— Ето те и теб — каза Карли. — Вечерята ще се поднесе след малко.
Викове „Татко!“ и „чичо Рупърт“ изпълниха трапезарията — децата се хвърлиха да го прегръщат. Ру със смях си проби път през кълбото от крачета и ръчички и тръгна към стълбите.
Когато Абигейл понечи да го последва по стъпалата, той й каза:
— Ей сега ще се върна, миличко.
— Не! — обяви тя властно. — Махай се!
Обърна се царствено, отиде в другия край на стаята и застана там със скръстени ръце. Ру погледна към двете жени. Хелън се смееше, а Карли изглеждаше смутена.
— Всички минават през това — каза Хелън.
Ру кимна и забърза към спалнята, където се изми и смени ризата си. После се върна в трапезарията — децата продължаваха лудориите си в единия край на дългата маса — и седна при Карли и Хелън Джейкъби в другия край.