Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Огромна е — каза Миранда.
— Над шестстотин кораба — каза Макрос. — Почти седемстотин.
— Сигурно са ги строили на някое непознато за нас място — каза Пъг. Двамата с Миранда знаеха всички сведения, идващи от агентите на Калис в Новиндус.
— Трябва ни план — каза Миранда.
— Планът е следният — отвърна Пъг. — Аз се спускам долу да се изправя срещу Изумрудената кралица и нейните пантатийски слуги. Когато щракнат капана, който са приготвили за мен, вие двамата идвате и ги хващате с изненада.
— Не, аз ще ида — каза Макрос. — Сам.
Миранда понечи да възрази, но Макрос я прекъсна:
— Твоята задача е да ни измъкнеш оттам, ако планът не подейства.
Тя се замисли за миг. Вятърът разпиля косите й и Пъг помисли, че никога не я е виждал толкова красива.
— Добре — промълви тя.
Пъг я целуна и каза:
— Постави заклинание, с което да ни върнеш.
— Къде отиваме, ако се наложи да бързаме? — попита тя.
Пъг вече бе обмислил този въпрос и отвърна:
— В Елвандар. Елфите имат най-добрите лечители на света и те може да ни потрябват. Освен това имат най-добрите магически прегради, ако нещо се опита да ни преследва.
Тя кимна.
— Да ви казвам да внимавате би било връх на глупостта. — Целуна баща си по бузата. — Все пак внимавай.
После целуна Пъг страстно.
— Остани жив.
Пъг и Макрос се спуснаха към флотата и Макрос каза:
— А бе, аз тъст ли ще ставам?
Пъг сви рамене.
— Стига да оцелеем.
— Тогава ще се погрижа да оцелееш.
— На това разчитам — отвърна Пъг и Макрос се засмя и попита:
— Какво предлагаш да направим?
— Мисля, че прекият подход е най-добър. — Пъг помисли за миг. — Сигурен съм, че очакват да се появя, и то някъде между този момент и когато стигнат Проливите.
— Може да те очакват при Проливите.
— Това е много късно. Ако не успея… не остава време за прегрупиране, но ако се появя сега…
— Аз какво да направя?
— Приготви се да ми осигуриш отвличаща маневра. Те не знаят, че си се върнал. Е, поне се надявам, че не знаят. Ако изпадна в беда, направи нещо да ми дадеш шанс да се спася, но не се излагай на риск — разчитай на Миранда да измъкне и двама ни.
— Ще направя каквото трябва — каза Макрос.
— Тогава да почваме — каза Пъг.
И изчезна. Макрос разбра, че се опитва да се приближи колкото може повече до кораба, на който беше Изумрудената кралица, преди да се разкрие. Макрос протегна напред разширените си сетива, намери Пъг и го последва, докато се приближаваше към флотата.
Пъг се спусна над авангарда на флотилията. Цяло ято от бойни кораби оформяше клин в челото на флотата. На двата фланга други двайсет кораба пазеха ядрото на армадата. Отзад следваше ескадра от по-бързи бойни кораби, готови да се понесат напред и да окажат поддръжка от двете страни, ако се наложи.
Пъг видя кораба на Изумрудената кралица в самия център на една огромна група големи кораби и приложи магическото си зрение, за да види противничката си.
Беше се отпуснала на един трон на полюшваща се галера. Обкръжаваше я почетна стража от най-ужасните същества, които Пъг бе виждал. Всяко от тях излъчваше гнусно зловоние, което се влачеше след тях.
От двете страни на кралицата стояха две същества от мъжки пол. Вдясно от нея беше човек, за когото Пъг реши, че трябва да е генерал Фадавах. Приличаше на изваян от несъкрушим гранит. Главата му беше бръсната, освен перчема на темето, спускащ се по гърба му. Лицето му беше насечено от белези и Пъг ги позна — бяха му ги описали сражавалите се с моределския разбойнически главатар Мурад, когато принц Арута бе тръгнал да търси растението сребротрън, за да спаси живота на любимата си.
От другата страна на кралицата стоеше някаква фигура в роба — пантатиец, ако можеше да се съди по външността му. Пъг не можа да различи никакви черти под качулката на съществото. Пусна тънък сноп от енергии към кораба, опитвайки се да засече някакви контрамерки. Имаше поток на връзка между кораба и други агенти, близо и по-далече. Имаше и заклинания за засичане, които той избегна с лекота.
Това го направи подозрителен и той се опита да проучи зад тези заклинания. Както подозираше, имаше и втори ред прегради, хитро прикрити зад непохватните засичащи заклинания, и той за малко щеше да ги задейства.
Огледа още веднъж грижливо защитните прегради и се приготви за атака.
Събра енергиите си, решен да порази кораба. Щеше да се справи с другите кораби и със змиежреците, които се возеха на тях, след като премахнеше кралицата. Но изведнъж усети пронизващи енергии от неизвестен източник.