Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Изведнъж хората на кораба се разтичаха и започнаха да сочат нагоре. Няколко фигури в халати се появиха на палубата и започнаха да редят защитни заклинания.
Но бяха твърде закъснели — Пъг изригна огромен взрив от мистична енергия, достатъчна, за да подпали целия кораб и да го превърне в погребална клада. От пръстите му изригна пурпурно кълбо и се спусна като носеща смърт комета към кораба на Изумрудената кралица. Взривът бе оглушителен и ослепителен. И Пъг изведнъж усети грешката си.
— Бягайте! — изпрати той мислено послание към Макрос и Миранда. — Това е капан!
Енергийната мълния се натъкна на противозаклинание, вплетено в самата тъкан на кораба. За изпълнението му бяха вложени седмици усърден труд — най-потайното нещо, което пантатийците бяха постигали, откакто Пъг за пръв път се беше сблъскал с тях преди години. Платът на платната, катранът по палубата, пироните в трюма, дървените греди — всичко бе обвито с това противозаклинание. И засичащите прегради, както и заклинанията, припявани от пантатийските жреци, не бяха нищо освен маски, които да прикрият почти неуловимите следи на тази тънка магия.
Собствената магия на Пъг се обърна срещу него. Огненото кълбо се засили обратно към източника си и започна да го търси. Около него забушуваха яростни енергии, които го заслепиха и оглушиха, довеждайки го почти до несвяст и само собствената му невероятна мощ и инстинкт го опазиха да не бъде изпепелен на мига.
После онези на кораба удариха на свой ред и Пъг пострада.
Нечие присъствие се появи над Пъг, докато той се бореше да потуши следващата вълна от болка.
— Жалък маг! Нима мислиш, че не знаехме за жалкия ти план? Ти си само една дребна пионка в толкова голяма игра, че никога не би могъл да си я въобразиш. Умри!
И в този миг Пъг видя лицето на истинския си враг. Там, където доскоро седеше Изумрудената кралица, илюзията бе разкъсана. Един демон седеше свит на златния трон под балдахина на галерата. Мистични вериги продължаваха от увенчаната му с остри нокти длан до магическите нашийници около вратовете на пантатиеца и на генерал Фадавах. Те явно бяха под контрола на демона — и двамата гледаха безпомощно нагоре.
— Аз съм Джакан и аз ще властвам тук!
Непоносима болка закипя през всяка фибра от съществото на Пъг. Дрехите му лумнаха в пламъци и косата и кожата му пламнаха. Вик се изтръгна от дробовете му, опърлени и пълни с отрова. Той се помъчи да избяга, но болката напълно го завладя и Пъг изгуби контрол. Умът му побягна от болката, тъмнината се отвори около него и той усети, че полита надолу.
После го сграбчиха две ръце и го понесоха нагоре — всеки миг бе все по-непоносима агония.
— Измъкни ни, веднага! — викна Макрос на Миранда.
— Ще живее ли? — попита Миранда уплашено.
— Не знам — отвърна Татар. Доминик и Натан гледаха с ужас това, което бе останало от Пъг. Тялото му пушеше овъглено, на няколко места се показваше бяла кост.
— Цяло чудо е, че все още е жив — промълви Акайла.
Накор си проби път с лакти до тялото и каза:
— Животът у този мъж е силен. Той се държи здраво. Трябва да му помогнем.
Вдигна ръце над главата си и зареди монотонно заклинание. После постави ръцете си на гърдите на Пъг, точно над сърцето му, и рече:
— Нужна ми е толкова сила, колкото можете да отделите.
Тъкачите на заклинания на Елвандар веднага запредоха магията си. Доминик вложи своите умения с церителско заклинание — най-силното, което знаеше.
Накор усети как енергията потече през него и по ръцете му и започна да се влива в гърдите на Пъг. Едва-едва, под дясната си длан, долови тупкането на сърцето на Пъг. То бавно започна да се усилва, сякаш изпиваше енергията от Накор и другите като суха гъба, потопена във вода.
Накор се почувства замаян от притока на сила, но се съсредоточи и се постара да открие енергийните зони в тялото на Пъг.
— Някой от вас да постави ръцете си над главата му — каза той.
Акайла изпълни заповедта му и Накор за миг затвори очи.
Поляната Елфек се изпълваше с хора и елфи, дошли да гледат изцеряването. Томас пристъпи в кръга от зрители и те се отдръпнаха, за да му позволят да се приближи до приятеля си. Накор отвори очи и каза:
— Добре. Сложи ръце над гърлото му. Изгорил е дробовете си и има нужда от помощ.
После пак затвори очи и насочи енергиите да се влеят в Пъг.
Времето течеше и нощта отстъпи на деня, а те продължаваха да се трудят, коленичили неподвижно с часове и оставили лечебните енергии на собствените си тела, както и древната магия на Елвандар да се вливат в тежко пострадалия чародей.
Някъде към пладне Накор залитна и усети как две познати ръце го подхванаха под мишниците.