Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Учителю? — прозвуча в ушите му тревожният глас на Шо Пи.
— Ще се оправя — каза Накор. — Просто трябва да си почина.
— Аз ще ви сменя — каза Шо Пи, пристъпи към мястото, което бе заемал учителят му, и положи ръце на гърдите на Пъг.
Миранда се приближи и от изпитото й лице и зачервени очи Накор разбра, че е плакала.
— Ще оцелее ли?
— Не знам — отвърна Накор. — Някой по-слаб от него щеше да умре моментално. Но в него има нещо, което продължава да се държи. — Той го погледна и добави: — Изглежда толкова малък и уязвим, нали?
— Да — каза Миранда с разтреперан от вълнение глас.
Накор въздъхна изтощено.
— Колкото по-дълго се задържи, толкова по-голям е шансът да оцелее. Всички му преливаме лечебни енергии и докато има воля за живот, той продължава да живее. Веднъж казах на Николас, че у някои хора животът е слаб, а у други е силен. За такъв като мен, като твоя баща или теб самата, той трябва да е силен, щом сме могли да преживеем толкова години, но за Пъг е нещо повече. — И като се постара да бъде убедителен, добави: — Мисля, че ще живее.
Миранда се вгледа в очите му.
— Но не си убеден, нали?
Накор се опита да се усмихне, но не успя.
— Права си, не съм. Ще направим всичко, което можем, но той е пострадал много повече от това, което може да понесе обикновен човек. — В очите му за миг се мярна дълбоко съжаление, но после той успя да отхвърли съмненията си и си придаде обичайната маска на веселост. — Но какво ли знам аз? Аз съм само един комарджия с няколко номера, а Татар и другите Тъкачи работят здраво. — Потупа я бащински по ръката. — Ще се оправи, сигурен съм.
Тя го погледна, видя, че той и сам не си вярва, но кимна и се върна при баща си.
Накор я погледа как се отдалечава, после погледна Пъг — подутата и напукана кожа, почернелите ръце и крака.
— Но и да оцелее, много време ще изтече, преди да може да се сражава отново — тихо каза исаланецът.
Дните течаха, а състоянието на Пъг си оставаше непроменено. Тъкачите, на заклинания, Накор и Шо Пи се трудеха на смени, като вливаха колкото се може повече целебна магия в тялото на оставащия в несвяст магьосник. Само изтощението ги принуждаваше да го оставят.
Накор се върна от поредния половин ден, прекаран в лекуване на Пъг, и седна уморен до Макрос и Миранда, които вечеряха до един огън.
— Как е той? — попита Миранда.
— Все така — отвърна Накор и поклати глава. — Боя се, че отслабва.
От очите на Миранда бликнаха сълзи.
— Но ще живее, нали?
Накор сви рамене.
— Не знам. Може да мине доста време преди да разберем.
Макрос сложи ръце на раменете на дъщеря си и каза:
— А не разполагаме с много време.
— Да — каза Накор. — И отново сме изправени пред поредната загадка. Ще поспя малко, а после мисля, че трябва да свикаме съвет с кралицата и Томас.
Агларана огледа кръга и каза:
— Татар твърди, че Пъг ще живее. Ще мине дълго време преди да възвърне съзнанието си и още по-дълго, докато се изцери, но с нашите изкуства можем да възстановим повредената му кожа и коса и да излекуваме счупените му кости и изгорената тъкан.
Облекчението в съвета беше почти осезаемо, особено на лицата на Томас и Миранда.
— Пъг се оказа прав, а ние — не — каза Макрос.
Изражението на Миранда разкриваше, че изпитва ужасна вина за ролята си в прибързаната атака на Пъг.
— Аз съм виновна.
— Никой не е виновен, или по-скоро виновни сме всички — каза Накор. — Никой не е принуждавал Пъг, баща ти и теб да нападате Изумрудената кралица. Знаехме, че ще е рисковано, и точно така се оказа.
— Те бяха по-добре подготвени, отколкото очаквахме — промълви Миранда.
— Нещо повече. — Макрос се обърна към Миранда: — Ти беше твърде далече от битката, за да видиш това, което видяхме двамата с Пъг, и няма как да го знаеш.
— Какво?
— Жената, която бе твоя майка, е само черупка, илюзия. Подозирам, че отдавна е мъртва. Съществото, предвождащо тази армия, е демон. Той се представи на Пъг като Джакан.
— Джакан ли? — удиви се Накор.
— Да не си чувал за него? — попита Миранда.
— Косвено — отвърна дребосъкът. — Демонски главатар. Не е много голям, като Тугор, Първия слуга на Маарг, Владетеля на Петия кръг, но все пак е доста прочут.
— Имали сме контакти с такива веднъж-дваж в историята на нашата раса — каза Татар. — Откъде знаеш за тях, човеко?
Накор сви рамене.
— Е, чувам разни неща, тук-там.
— Ти си наистина много гаден дребосък — възкликна Миранда.
Накор се ухили.
— Майка ти ми казваше същото, когато бяхме женени. — Въздъхна. — Жалко, че нямам дъщеря като теб.