Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Търся хората, извършили убийство — отвърна той.
Ян се разтърси от буен смях и завря дългия си мръсен нож под носа на Со Пенг.
— Значи си дошъл точно там, където трябва — изръмжа той и бавно започна да върти ножа пред очите на Со Пенг. — Кое убийство по-точно?
— На двамата търговци мюсюлмани, открити със свински крачета в устата — отвърна Со Пенг.
— Защо са ти? — изгрухтя Едноокият Ян.
— Искам да говоря с тях.
Дебелият изръмжа и опря ножа във врата на Со Пенг.
— Край на търсенето! — обяви той. — Аз съм един от тях. Казвай!
Со Пенг остана неподвижен. Знаеше, че този гигант не е танжин — от него не се излъчваше онази мрачна заплаха, за която говореше майка му. В този едноок тил нямаше нищо тайнствено, характерът му бе прост и неприкрит. Което съвсем не го правеше по-малко опасен, разбира се.
Со Пенг си даде сметка, че следващата му реакция ще бъде от решаващо значение.
— Ако наистина си този, за който се представяш, ще знаеш моето име — каза на гиганта той.
— Тъй ли? — учуди се Ян. — От къде на къде? Ти си едно хлапе и нищо повече!
Со Пенг прибягна до дарбата си и душата му нежно се докосна до примитивния ум на гиганта, внушавайки му искреност. Безпардонните противници изискват и безпардонни действия.
Ян изръмжа и махна ножа си от врата на Со Пенг.
— Не те ли е страх, че ще убият и теб? — попита той. — Убийците никак не се интересуват коя ще е поредната им жертва.
— Но не и тези! — отвърна Со Пенг и в гласа му прозвуча такава непоколебимост, че гигантът изненадано го погледна.
— Знаеш кои са, така ли? — любопитно попита той.
— Да — кимна Со Пенг.
— И можеш да го докажеш?
— Мога.
— Ела с мен — изправи се Ян и го поведе към дъното на бара, където се беше разположил Тик По Так. Со Пенг остана прав, докато не получи покана да седне. Прие чаша питие от Так, без да научи дори името му. Не е зле, помисли си той. Така и двамата сме в еднакви позиции.
— Доколкото разбирам, вие търсите хората, отговорни за две скорошни убийства — проговори Так, когато и двамата опразниха чашите си.
— Точно така.
— Някои хора в Сингапур са убедени, че аз съм убиецът на търговците.
— Защо? — попита Со Пенг.
— Защото аз съм Тик По Так и поддържах делови отношения с тези търговци.
— Опиум?
Так присви очи. Под масата държеше малокалибрен пистолет, насочен в корема на Со Пенг.
— Как се казвате? — напрегнато попита той.
Со Пенг му каза името си.
— Моят бизнес не е ваша работа, Со Пенг! — процеди гангстерът.
Со Пенг сви рамене и му отправи един равнодушен поглед. Сърцето му лудо блъскаше в гърдите, ясно усещаше недоверието на Так — грапаво като борда на ръждясала гемия.
— Попитах ви, защото само търговията с опиум може да обясни подозренията на британските власти към вас — каза той.
Името на Так беше начело в списъка на заподозрените, който беше зърнал в полицията благодарение на братовчеда Ван. С усилие на волята потисна желанието си да увери Так, че наистина е този, за когото се представя. Инстинктивно усещаше, че това само би засилило подозренията на гангстера.
— Я кажете, мен ли търсите? — приведе се напред Так. Ръцете му продължаваха да са скрити под масата.
— Търся китайци, известни с прозвището танжин — отвърна Со Пенг. — Те са нещо като монаси и притежават необикновени способности. Убиват с лекотата, с която дишат, това е Тао — тяхната религия. Издигнали са смъртта в истински култ. — Очите му се заковаха в лицето на Так, духът му се насочи към мрачните дълбини на съзнанието му. — Те са убийците на търговците, а не вие. Ще ми помогнете ли да ги открия?
— Монаси убийци? — недоверчиво промърмори Так, но Со Пенг усети как интересът му нараства. — Кой е чувал за подобно нещо?
— Аз — отвърна Со Пенг, сигурен че гангстерът има интерес да открие убийците. — Ще ги позная в момента, в който ги видя. А имам чувството, че вие разполагате с физическата възможност да ги откриете…
Со Пенг предлагаше сътрудничество и Так го знаеше. На пръв поглед това изглеждаше пълен абсурд — някакъв неизвестен и подозрителен хлапак предлага съюз не на друг, а на най-прочутия „самсенг“ в Сингапур. Въпреки това Так се облегна назад и каза:
— Разкажете ми за тези… танжин.
Со Пенг му каза в общи линии това, което бе научил от майка си. От разказа изключи единствено личното й участие, както и собствените си подбуди.
— Защо искате да откриете тези танжин — ако приемем, че те наистина съществуват?
Со Пенг се изправи пред първата си сериозна дилема. Кое трябва да избере — истината или измислицата? В крайна сметка предпочете да се придържа в здрача между двете — тактика, която несъмнено бе избрал: и неговият събеседник. Отвори уста да започне, но нещо в изражението на Так го накара да спре. Когато отново проговори, той разказа цялата истина — страховете на майка си, собственото си желание да я спаси. Не каза нито дума единствено за ясновидските им дарби. Так остана мълчалив, преосмисляйки чутото.