Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Милдред? Това не е гръцко име.
— Тя е обикновена, разбира се — каза Лукас, като повдигна вежда. — Потомците от други Династии обикновено разпалват убийствена ярост у нас, не помниш ли? Не особено добра идея за един брак. А единственият друг вариант би бил да се женим за братовчедите си.
— О, ясно. За секунда забравих Фуриите. А при положение, че е останала само една Династия, единствените Потомци наоколо са ви роднини. Гадна работа — каза Хелън, като завъртя очи в упрек към себе си, че е пропуснала такива свръхочевидни важни неща.
— Ти не си ми роднина — прошепна той, като я дръпна леко за ръката, за да я приближи към себе си. После рязко се обърна и я поведе през гаража.
Можеха да заобиколят точно покрай стената, но вместо това Лукас избра да я преведе през лабиринта от коли. Точно преди да стигнат до вратата, от която се влизаше в кухнята, той забави ход и отново се обърна да я погледне с усмивка. Тя чуваше развълнуваното му дишане, а ръката му в нейната й се струваше лека. Само за миг той се устреми към нея, сякаш търсеше как да допре гърди до нейните и да се притисне към устата й, но в последния момент се извърна и я въведе в къщата, сякаш не се беше случило нищо.
И може би наистина беше така. Хелън беше толкова объркана. Но щом влязоха в кухнята, вече имаше други неща, за които да се тревожи. Например бученето в ушите. Мигновено разбра защо Кастор и Палас бяха излезли навън, за да говорят. Вътре беше наистина шумно.
Ноел свещенодействаше над печката, а останалите от семейството сякаш се събираха около нея, така неизбежно, както водата тече надолу. Всички столове бяха заети, а свободното място около кухненския плот постоянно се сменяше, докато Ноел се суетеше вихрено и си проправяше път около работното си пространство. Всички говореха, смееха се и спореха едновременно, и макар че Хелън не разбираше и думичка, изглежда всички те се разбираха взаимно. Това беше симфония „Делос“, а Ноел беше маестрото.
Като външен човек, Хелън можеше да види Ноел в истинската й светлина — центърът на семейството, биещото сърце, изхранващо всички тези мускули, в които се препъваше, докато се опитваше да готви. Тя беше олицетворението на топло огнище и отворена врата, и на драго сърце приемаше, дори очакваше, случайни хора като Хелън да се отбият и да опитат от нейната храна.
— Ето те и теб — каза тя, без да вдига поглед от печката. Обадих се на баща ти и го поканих да намине за вечеря. Предположих, че ти самата ще си твърде изтощена, за да готвиш. — Тя обърна зеленчуците, които сортираше, с ловко завъртане на китката, точно както Хелън беше виждала да правят прочутите готвачи по телевизията. Хелън винаги бе искала да усвои това движение и за миг леко зашеметеният й ум се разсея. После осъзна, че Ноел й говори.
— Поканила си баща ми? — попита Хелън пискливо.
— Определено. Палас най-накрая си е у дома и тъй като ще прекарваш доста време в нашата къща, за да тренираш, реших, че е време семействата ни да се запознаят. Помолих Джери да доведе и вашата Кейт, но тази вечер тя била на работа в магазина, така че това ще трябва да почака. Баща ти ще бъде тук след петнайсетина минути, така че, ако имаш нужда първо да изчеткаш или измиеш нещо… — каза тя, като най-сетне се обърна да огледа разрошеното от вятъра момиче, което стоеше в кухнята й, облечено в дрехи, които му бяха с около четири размера по-големи — на твое място бих побързала — завърши тя с многозначителна усмивка.
Хелън погледна надолу към изцапаните си от тревата крака. Опита се да прокара ръка през косата си и изписка от болка, когато всички къси косъмчета на тила й бяха изтръгнати. Ариадна се засмя.
— Изглеждаш, все едно са те влачили по гръб през храсталаци. Но мога да поправя това. — Ариадна се изправи, с усилие измъкна ръката на Хелън от тази на Лукас, и извлече самата Хелън от кухнята.
Хелън не можеше да повярва колко сплъстени кичури имаше в косата й, но в крайна сметка Ариадна успя да ги подлъже да се разплетат с малко лосион против накъдряне и прав гребен. После Хелън си изми краката, върза косата си отново на конска опашка и нахлузи някакви сандали, които Ариадна й зае, толкова бързо, че беше изминала половината път надолу по стъпалата, преди да осъзнае, че й бяха твърде големи и можеше да си счупи врата.
— Какво си облякла, по дяволите? — каза Джери в мига щом я видя. Хелън избухна в смях, отчасти защото баща й беше изрекъл точно онова, което си мислеше тя, но главно заради глупавото изражение на лицето му.
— Взех ги назаем. Екипът ми за бягане беше подгизнал от пот. Вярно огромни са, но поне са чисти — каза Хелън, като насочи надолу към великанската тениска и памучните панталони с навити крачоли.