Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Да, как ли пък не. Щях да се ударя в земята като тухла, ако не ме беше хванал — каза тя, като пътьом изблъска Лукас от себе си, смеейки се заедно с него, макар че усещаше сърцето си леко свито в гърдите.
Не можеше да се каже точно, че очакваше целувка, но определено се беше надявала на такава. Внезапно се почувства наистина глупава, сякаш се държеше като идиотка, че изобщо се опитваше да целуне някой толкова по-умен, толкова по-уверен, толкова по-опитен в тези неща от нея. Скръсти ръце и ускори темпото, но Лукас не я остави да го подмине. Вместо това разплете ръцете й и взе дланта й. Тя имаше точно толкова гордост, колкото да се обиди, че той настояваше да държи ръката й, след като отказваше да я целуне.
— Могат да ни видят — каза той толкова тихо, че Хелън едва го чу. Видя го да посочва рязко с брадичка към къщата.
Когато проследи жеста му, тя видя, че Палас и Кастор седят на тъмната платформа пред общия им кабинет. Сигурно бяха излезли навън да поговорят необезпокоявани насаме и бяха прекъснати от проточилото се приземяване на Хелън. Освен това сигурно я бяха видели да се натиска тайно на Лукас, което беше толкова ужасяващо за Хелън, че се налагаше да прогони завинаги от ума си тази мисъл или моментално да експлодира от унижение.
— Тя се учи бързо, нали, татко? — провикна се Лукас.
— Много по-добре от първото й приземяване — отвърна Кастор весело, след това се обърна към Хелън: — Радвам се да видя, че си спряла с опитите да се изживяваш като комета.
— Да. Освен това реших отсега нататък да се приземявам само в съзнание. Спестява от разноските за храна — отвърна приятелски Хелън, като се радваше, че е твърде тъмно, за да видят изчервяването й. Усмихна се на Палас, но той не се засмя, дори не отвърна на усмивката й. Просто гледаше.
— Много разумно от твоя страна — каза Кастор. — Между другото, по-добре не планирай никакви излизания повече, Лукас — добави той предупредително. — Майка ти е почти готова с вечерята и тази вечер не е в настроение да чака никого.
— Разбрано. Благодаря за предупреждението — каза Лукас, като поведе Хелън обратно към къщата. От начина, по който я караше да бърза, изглеждаше, че нарочно избягва баща си и чичо си. Или беше това, или държеше Хелън далече от тях.
— Добре, какво става? — попита тя веднага щом влязоха в тъмния гараж и затвориха вратата след себе си. — Чичо ти се държи наистина странно в мое присъствие. Какво е открил в Европа?
— Никой не е чувал за теб там — или поне никой не говори за теб. Чичо ми Палас се прибра у дома, защото е проследил Креон дотук, но доколкото знаем, Креон е дошъл в Щатите, без да съобщи на семейството си. Мислим, че просто иска да ни държи под око — да държи под око най-вече Хектор — каза Лукас с мрачно изражение на лицето.
— Чичо ти научил ли е нещо за онези две жени? Онези, които ме нападнаха? — прошепна напрегнато Хелън.
— Не, това все още е мистерия. Никой от онези, с които чичо Палас поддържа връзки, не знае нищо за тях. Мислим, че Тантал все още не е научил за теб, но никой не е виждал Тантал от години, затова е трудно да се каже със сигурност какво крои той.
— Никой не е виждал Тантал? — попита Хелън зашеметена. — Как ръководи в такъв случай?
— Чрез съпругата си. Тя е тази, която дава всички заповеди на Стоте братовчеди, и го върши вече от почти деветнайсет години.
— Защо?
— Това е дълга история — каза Лукас, като се намръщи и сведе поглед. Хелън се досети, че това означаваше, че историята е важна.
— Любимите ми — каза тя, като наклони глава под ъгъл, за да може да вижда сведените му очи. Когато го направи, му се усмихна съблазнително, докато Лукас не се предаде. Той хвана разсеяно ръката й и започна да си играе с пръстите й, докато говореше.
— Баща ми имал и друг брат. Той бил най-малкият от момчетата и любимец на всички. Дори Тантал го обичал най-много — каза той с гримаса, сякаш му беше трудно да повярва, че Тантал обича, когото и да било. — Казвал се Аякс.
— Какво е станало с него? Умрял ли е? — попита Хелън внимателно. Лукас кимна.
— Бил убит. От човек, от когото не можел да стои далече — каза той бързо. Раздразнен, прокара бързо ръка по лицето си, а после продължи: — Както и да е. Когато Аякс загинал, чичо ми Тантал се укрил, за да се предпази. Като глава на Династията, се боял да не бъде съборен от власт. След това всичките му заповеди идваха или писмено, или чрез съпругата му, Милдред.
Но никой не го е виждал лично оттогава.