Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Тъй като никой никога не бе говорил на Арн, криейки истинските си намерения, той не разбра нищо от всичките въпроси, с които го засипа капеланът.

Дали е напуснал Варнхем, за да се върне у дома? Аха, а къде се намира домът му? С какво се занимават родителите му? Аха, майка му е мъртва, мир на праха и! Ала баща му, с какво се занимава той? Да не би да се труди като всички останали с пот на челото? Т.е., като обработва земята? Да не би да е селянин или пък освободен крепостен?

Без да лъже, Арн отговори според това, което знаеше, освен на абсурдния въпрос дали баща му е богат, което той отрече, понеже според него думата означаваше нещо срамно, а той не искаше да мисли подобни неща за собствения си баща. А и той не знаеше какво означава думата „крепостен“, макар и да се съмняваше, че баща му спада към тази група.

На капелана всичко беше ясно. Пред него стоеше синът на бедняк, който се трепеше като куче, обработвайки земята. Навярно освободен крепостен, който имаше много усти за хранене и искаше да се освободи поне от едно от децата си, като го прати в манастир. А сега младежът щеше да си иде у дома, при това в годините, когато има най-голям апетит, и нямаше да го бива за друго, освен за молитвата на вечеря. Можеше да стори добро и на двете страни. Трябваше само да уцели момента. Carpe diem8.

Младежът навярно даже се е надявал събитията да се стекат така, макар и да бе твърде стеснителен, за да си го каже направо.

— Смятам, млади братко, че за всеобщо облекчение аз и ти можем да си бъдем взаимно полезни — рече капеланът, който беше доволен от развитието на нещата.

— Ако мога да ти помогна с нещо, отче, то не бих са подвоумил. Ала с какво? Та аз съм само един беден послушник — отговори Арн, без да лъже, понеже вярваше във всичко, което казва.

— Е да, много от хората по земята са бедни, ала Бог дава големи дарове и на бедните. Дал е такъв дар и на теб, Арн, нали така се казваше? Да, тъй беше. Бог наистина те е дарил с голяма дарба.

— Да, вярно е — рече Арн и срамежливо заби поглед в земята, понеже се замисли за това, че Бог навремето му бе върнал живота, макар и да не разбираше откъде капеланът бе разбрал за това.

— Тогава мога да те успокоя, Арн, тъй като и ти, и баща ти ще сторите нещо богоугодно. Готов ли си да чуеш предложението ми? — рече капеланът, триумфално се наклони напред и се усмихна с отворена уста, която разкри тъмно кафявите му зъби и лошия му дъх.

— Да, отче — рече Арн покорно, като уплашено се облегна назад. — Макар и да не разбирам какво имате предвид.

— Можем да ти предложим храна и подслон, както и нови дрехи, ако останеш тук и станеш част от хора. Трябва да знаеш, че това е голяма чест за един беден човек. Ала ти имаш и рядка дарба, дадена ти от Бога, което явно знаеш.