Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Дагни, има много неща за обсъждане, много важни промени, които… — пискливо започна той, гласът му изпреварваше тялото. — А, радвам се да те видя, щастлив съм, че си жива — нетърпеливо добави той, след като си спомни. — Но има някои важни…
— Да отидем в моя кабинет — каза тя.
Кабинетът й изглеждаше като историческа реконструкция, реставрирана и поддържана от Еди Уилърс. Картата, календарът, портретът на Нат Тагарт бяха на стените — не беше останала и следа от времето на Клифтън Лоуси.
— Да разбирам ли, че все още съм оперативен вицепрезидент на тази железопътна компания? — попита тя и седна зад бюрото си.
— Да — побърза да каже Тагарт обвинително, почти предизвикателно. — Със сигурност си, и не го забравяй, не си напуснала, още си… не си напуснала, нали?
— Не, не съм напуснала.
— Най-спешното нещо, което трябва да направим, е да кажем на пресата, че си се върнала на работа, къде си била и… между другото, къде беше?
— Еди — каза тя, — би ли записал това и би ли го пратил на пресата? Самолетът ми получи повреда в двигателя, докато летях над Скалистите планини към тунела на „Тагарт“. Изгубих се, докато се опитвах да кацна аварийно, и се разбих в необитаема планинска местност в Уайоминг. Бях намерена от стар овчар и неговата съпруга, които ме отнесоха в хижата си дълбоко в пущинака, на петдесет мили от най-близкото селище. Бях тежко ранена и съм останала в безсъзнание почти две седмици. Възрастното семейство нямаше телефон, нито радио, каквито и да е средства за комуникация или транспорт, освен стар камион, който се повреди, когато се опитаха да го използват. Трябваше да остана с тях, докато се възстанових достатъчно, за да събера сили да вървя. Изминах петдесет мили до подножието на хълмовете, после стигнах на автостоп до една гара на „Тагарт“ в Небраска.
— Разбирам — каза Тагарт. — Добре, това става. Но когато даваш интервюто…
— Няма да давам никакви интервюта.
— Какво? Но те ми звънят цял ден! Чакат! Жизненоважно е — беше паникьосан. — Това е изключително, жизненоважно!
— Кой ти звъни цял ден?
— Хора от Вашингтон и… и други… Чакат твоето изявление.
Тя посочи бележките на Еди.
— Това е моето изявление.
— Но това не е достатъчно! Трябва да кажеш, че не си напуснала.
— Очевидно е, нали? Върнах се.
— Трябва да кажеш нещо по въпроса.
— Например?
— Нещо лично.
— На кого?
— На страната. Хората се притесняваха за теб. Трябва да ги успокоиш.
— Историята ще ги успокои, ако някой толкова се е притеснявал за мен.
— Не това имам предвид!
— Добре, тогава какво имаш предвид?
— Имам предвид… — той спря, а очите му избягваха нейните.
— Имам предвид… — седна, докато търсеше думите и пукаше ставите на пръстите си.
Джим се разпада, помисли си тя, нервното нетърпение, писъците и паническото изражение са нещо ново — грубите изблици пред неизбежната заплаха бяха заместили предпазливото му поведение.
— Искам да кажа… — той търсеше думи, за да назове мисълта си, без да я назовава, за я накара да разбере онова, което не искаше да дава да се разбере. — Искам да кажа, обществеността…
— Знам какво искаш да кажеш — каза тя. — Не, Джим. Няма да успокоя обществеността за състоянието на нашата промишленост.
— Ама ти…
Нека обществеността си остане толкова обезпокоена, за колкото й стига акълът. Сега да говорим по работа.
— Ама аз…
— По работа, Джим!
Той погледна господин Мийгс. Мийгс седеше мълчаливо, с кръстосани крака, и пушеше. Носеше сако, което не беше, но изглеждаше като военна униформа. Плътта на врата му преливаше през яката, а тази на тялото му притискаше тънката талия, предназначена да я прикрива. Носеше пръстен с голям жълт диамант, който проблясваше всеки път, когато мръднеше късите си, дебели пръсти.
— Запознала си се с господин Мийгс — каза Тагарт. — Толкова се радвам, че се разбирате — той направи пауза, в очакване, но не получи отговор от двамата. — Господин Мийгс е представител на Плана за обединение на железниците. Ще имаш много поводи да си сътрудничиш с него.
— Какъв е този план за обединение на железниците?
— Това е… нова национална мярка, която влезе в сила преди три седмици и която ще оцениш и одобриш, защото е изключително практична — тя се чудеше на безполезния му метод: държеше се така, сякаш като изкаже мнението й предварително, тя няма да може да го промени след това. — Това е извънредна мярка, която спаси транспортната система на страната.