Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

— Няма.

— Сега ми кажи какъв е този план за обединение на железниците.

— Това е… Знаеш ли какво? Нека Джим ти каже. Ще го направи съвсем скоро. Просто нервите ми няма да издържат, освен ако не ме накараш изрично — добави той със съзнателно, дисциплинирано усилие.

— Не, не трябва. Само ми кажи дали правилно съм разбрала този обединител: иска да отмениш „Комет“ за два дни, за да дадеш вагоните му на специален товарен влак с грейпфрути в Аризона?

— Точно така.

— И е отменил влак с въглища, за да вземе вагоните и да натовари грейпфрути?

— Да.

— Грейпфрути?

— Точно така.

— Защо?

— Дагни, вече никой не използва думата „защо“.

След миг тя попита:

— Имаш ли някаква представа за причината?

— Представа ли? Нямам представа, знам я със сигурност.

— Добре, каква е?

— Товарният влак е за братята Смадър. Купили са плодови градини в Аризона преди година от човек, който е фалирал заради Закона за изравняване на възможностите. Притежавал ги е трийсет години. Братята Смадър са били в хазартния бизнес до предишната година. Купили са градините със заем от Вашингтон по проекта за възстановяване на закъсали райони, като Аризона например. Имали са приятели във Вашингтон.

— Е, и?

— Дагни, всички го знаят. Всички знаят що за разписания имаме през последните три седмици и защо някои райони и някои клиенти получават транспорт, а други не. Само дето не трябва да го казваме. Трябва да се преструваме, че вярваме, че общественото благо е единствената причина за всяко решение, и че общественото благо на град Ню Йорк изисква незабавната доставка ма голямо количество грейпфрути — той млъкна, добави: — Директорът по обединението е единственият съдник на общественото благо и има еднолична власт над разполагането на всякаква движеща сила и подвижен състав по всяка железница на територията на Съединените щати.

Последва миг тишина.

— Разбирам — каза тя и след секунда попита: — Какво направиха с тунела при Уинстън?

— Изоставиха го преди три седмици. Така и не стигнаха до влаковете. Оборудването отказа.

— Какво стана с реконструкцията на старата линия около тунела?

— Отмениха я.

— Тогава имаме ли някакъв трансконтинентален трафик?

Еди я погледна някак особено.

— О, да — горчиво каза той.

— През отбивката на „Канзас Уестърн“?

— Не.

— Еди, какво е ставало тук през последния месец?

Той се усмихна, сякаш думите му бяха грозно признание.

— Правим пари през последния месец — отговори той.

Тя видя как външната врата се отваря и влиза Джеймс Тагарт, придружен от господин Мийгс.

— Еди, искаш ли да присъстваш на разговора, или предпочиташ този да го пропуснеш?

— Не. Искам да присъствам.

Лицето на Джим изглеждаше като смачкан лист хартия, въпреки че по меката му, подута плът нямаше допълнителни гънки.