Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

— Ами аз… — звучеше разочаровано. — Да! — извика той, сякаш правеше отчаян скок. — Има още нещо за обсъждане, най-важното, то…

— Растящият брой влакови катастрофи?

— Не! Не това.

— Какво тогава?

— Това, че… трябва да се появиш в радиопредаването на Бъртрам Скъдър довечера.

Тя се облегна назад.

— Така ли?

— Дагни, наложително е, изключително важно е, нищо не може да се направи по въпроса, невъзможно е да откажеш във времена като днешните, когато човек няма избор и…

Тя погледна часовника си.

— Ще ти дам три минути, за да ми обясниш, ако изобщо искаш да те изслушам. И по-добре говори направо.

— Добре! — отчаяно каза той. — Смята се за изключително важно, на най-високо място — имам предвид Чик Морисън, Уесли Мауч и господин Томпсън, толкова високо — ти да произнесеш реч към нацията, с която да повдигнеш морала, като кажеш, че не си напуснала.

— Защо?

— Защото всички мислят, че си го направила! Не знаеш какво се случва напоследък, но е доста обезпокоително. Страната е изпълнена със слухове, всякакви слухове, за какво ли не, и всичките са опасни. Разрушителни, искам да кажа. Хората само си шушукат. Не вярват на вестниците, не вярват на най-добрите оратори, вярват на всяка злобна, паникьорска клюка, която се появи. Не са останали увереност, вяра или ред, няма… няма респект към властта. Хората като че ли са на ръба на паниката.

— Е, и?

— Ами, най-малкото продължава тази отвратителна работа с изчезването на големите индустриалци, които сякаш се изпаряват! Никой не може да го обясни и това ги изнервя ужасно. Шушукат се какви ли не истерични глупости, но онова, което казват най-често е, че нито един честен човек няма да работи за тия хора. Имат предвид хората във Вашингтон. Сега разбираш ли? Едва ли подозираш, че си толкова известна, но си, или поне стана, откак самолетът ти се разби. Никой не повярва в катастрофата. Всички мислеха, че си нарушила закона, т.е. Директива 10–289, и си дезертирала. Има доста широко разпространено… неразбиране на Директива 10–289, доста… смут. Сега разбираш ли колко важно е да се появиш в ефир и да кажеш на хората, че не е вярно, че Директива 10–289 разрушава индустрията, че е смислен закон, създаден за благото на всички, и че ако проявят още малко търпение, нещата ще се подобрят и благосъстоянието ще се върне. Вече не вярват на никой политик. Ти… ти си индустриалец, един от малкото останали от старата школа, и единственият, който някога се е връщал, след като са мислели, че е изчезнал. Познават те… като реакционер, който се противопоставя на политиката на Вашингтон. Така че хората ще ти повярват. Това ще окаже огромно влияние върху тях, ще укрепи самочувствието им, ще помогне на морала им. Сега разбираш ли?