Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Тя чуваше думите и разбираше значението им, но не беше в състояние да го приеме за реално — да окаже уважение на гнева, загрижеността, на кошмарната лудост, която почиваше единствено на готовността на хората да се преструват, че е нормална. Почувства празнота, вцепенение и усещането, че е хвърлена някъде далеч извън реалността, в която моралното възмущение е уместно.

— Чий коловоз използваме за нашия трансконтинентален график? — попита тя сухо.

— Ами нашия собствен, разбира се — побърза да каже Тагарт, така де, от Ню Йорк до Бедфорд, Илинойс. От Бедфорд нататък влаковете вървят по линиите на „Атлантик саутърн“.

— До Сан Франсиско ли?

— Така е много по-бързо, отколкото по онази дълга отбивка, която се опита да създадеш.

— И влаковете ни се движат, без да плащаме за използването на коловоза?

— А и отбивката не можеше да продължава дълго, релсите на „Канзас Уестърн“ бяха повредени, а освен това…

— Без да плащаме за използването на линиите на „Атлантик саутърн“?

— Добре де, и ние не им искаме нищо за използването на нашия мост над Мисисипи.

След миг тя попита:

— Ти да си поглеждал карта?

— Разбира се — неочаквано каза Мийгс. — Вие притежавате най-дългите линии от всички железници в страната. Така че няма за какво да се притеснявате.

Еди Уилърс избухна в смях. Мийгс го погледна неразбиращо.

— Какво ви става? — попита той.

— Нищо — уморено каза Еди, — нищо.

— Господин Мийгс — каза тя, — ако погледнете картата, ще видите, че две трети от разходите по поддръжка на линиите за трансконтиненталния ни трафик ни се дават безплатно и се плащат от нашия конкурент.

— Ама разбира се — каза той с присвити очи, наблюдавайки я подозрително, сякаш се чудеше какво я кара да го заяви толкова ясно.

— В същото време на нас ни се плаща за това, че притежаваме километри безполезни коловози, по които няма никакъв трафик — каза тя.

Мийгс разбра и се облегна назад, сякаш беше изгубил всякакъв интерес към разговора.

— Това не е вярно! — сопна се Тагарт. — Пускаме повече местни влакове, за да обслужваме района на бившата си трансконтинентална линия — през Айова, Небраска и Колорадо, и от другата страна на тунела — през Калифорния, Невада и Юта.

— Пускаме по два на ден — каза Еди Уилърс със сухия, безизразен и невинен тон на бизнесмен. — И още по-малко на някои места.

— Какво определя броя влакове, които всяка отделна компания трябва да пуска? — попита тя.

— Общественото благо — каза Тагарт.

— Управата на фонда — каза Еди.

— Колко влака са били спрени в страната през последните три седмици?

— Всъщност — побърза да каже Тагарт — планът помогна да се хармонизира индустрията и да се елиминира безжалостната конкуренция.