Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Елиминира трийсет процента от влаковете в страната — каза Еди. — Единствената останала конкуренция е в молбите до управата за спиране на влакове. Ще оцелее онази компания, която успее изобщо да не пуска влакове.
— Някой изчислил ли е колко време ще може „Атлантик саутърн“ да остане в бизнеса?
Това не ти влиза… — започна Мийгс.
— Моля те, Къфи! — викна Тагарт.
— Президентът на „Атлантик саутърн“ — безстрастно каза Еди — се самоуби.
— Това няма нищо общо с нас! — писна Тагарт. — Беше по личен въпрос!
Дагни замълча. Седеше и ги гледаше. Все още изпитваше частица учудване, въпреки вцепененото безразличие в ума й: Джим винаги беше успявал да прехвърли тежестта от провалите си върху най-здравите дървета около себе си и да оцелее, като ги накара да платят за грешките му с живота си, както беше направил с Дан Конъуей и с индустрията в Колорадо. Но това не съдържаше дори рационалността на крадец — това бе нападение срещу изтощения скелет на слаб, наполовина банкрутирал конкурент, с цел кратко отлагане, нападение на ръба на пропастта, където само една тънка кост крепеше самия хищник над бездната.
Навикът на разума и неговият импулс почти я подтикнаха да говори, да спори, да доказва очевидното, но погледна лицата им и видя, че те го знаят. По някаква друга логика, по някакъв немислим, но съвсем съзнателен начин, те знаеха всичко, което можеше да им каже — беше безполезно да им доказва ирационалния ужас от курса им и от неговите последствия. И Мийгс, и Тагарт го знаеха, и тайната на съзнанието им беше именно в средствата, с които избягваха окончателността на това познание.
— Разбирам — тихо каза тя.
— Добре де, какво трябваше да направя? — изкрещя Тагарт. Да се откажа от трансконтиненталния трафик? Да банкрутирам? Да сведа компанията до мизерен местен играч на Източния бряг?
Единствената й дума го беше поразила по-лошо от всяко възмутено възражение — той трепереше от ужас пред онова, което с думата „разбирам“ тя беше прозряла.
— Нищо не можах да направя! Трябваше да имаме трансконтинентална линия! Няма начин да се заобиколи тунелът! Нямаме пари за допълнителни разходи! Нещо трябваше да се направи! Трябваше да имаме линия!
Мийгс го гледаше донякъде с учудване, донякъде с отвращение.
— Не споря, Джим — сухо каза тя.
— Не можехме да позволим компания като „Тагарт трансконтинентал“ да рухне! Това щеше да е национална катастрофа! Трябваше да мислим за всички градове, индустрии, клиенти, пътници, служители и акционери, чиито живот зависи от нас! Не беше само за нас, беше за общественото благо! Всички са съгласни, че Планът за обединение на железниците е практичен! Най-информираните…
— Джим — каза тя, — ако имаш още нещо по работа, което да обсъдиш с мен, обсъждай.
— Никога не си вземала предвид социалната гледна точка за каквото и да е — каза той с кисел, отстъпчив глас. Тя забеляза, че тази форма на преструвка беше също толкова нереална за господин Мийгс, колкото и за нея, макар и по напълно противоположни причини. Той гледаше Джим с отегчено презрение. За миг й се стори, че Джим се е опитал да намери среден път между два полюса — Мийгс и нея — и сега вижда, че пътечката му се стеснява и че ще бъде смазан между две отвесни стени.
— Господин Мийгс — попита тя, подтиквана от пълно с горчиво веселие любопитство, — какъв е икономическият ви план за вдругиден?
Видя мътните му кафяви очи да се фокусират безизразно върху нея.
— Непрактична сте — каза той.
— Напълно безполезно е да теоретизираме за бъдещето — сопна се Тагарт, — когато трябва да се погрижим за тежкото положение в момента. В дългосрочен план…
— В дългосрочен план всички ще сме мъртви — каза Мийгс, после внезапно скочи на крака. — Ще бягам, Джим. Нямам време за разговори — и добави: — И поговори с нея да направи нещо, за да спрат всички тия катастрофи, след като е такава магьосница в железниците.
Беше казано без да иска да я обиди — той беше човек, който не знаеше кога обижда и кога го обиждат.
— Ще се видим по-късно, Къфи — каза Тагарт, когато Мийгс излезе, без дори да ги погледне.
После я погледна уплашено, в очакване, сякаш се боеше от коментара й, но същевременно отчаяно се надяваше да чуе някоя дума, каквато и да е.
— Е? — попита тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Нещо друго за обсъждане?