Престолът от драконова кост

Саймън се поколеба само за миг, после заслиза надолу по стълбата. Кой знае какви странни и вълнуващи неща се криеха в помещението долу?

Долу бе по-тъмно, отколкото в горното помещение, и отначало той не можа да различи нищо. Търсещият му крак попадна на нещо; той се наведе пъргаво и напипа познатата стабилност на дървен под. Когато обаче свали и другия си крак от стълбата, не усети никакво съпротивление — от падането го спаси единствено това, че се беше хванал здраво за стъпенките на стълбата. Непосредствено под нея имаше още една зееща дупка — още един отвор, водещ към по-долно помещение. Той заопипва с крак, докато намери ръба, после стъпи върху сигурния под на средното помещение.

Отвореният люк над него очертаваше сив квадрат в тъмнината. На слабата светлина Саймън с разочарование установи, че помещението, в което се намира, е само малко по-голямо от обикновен килер; таванът бе много по-нисък, отколкото на горното помещение. Малката стая беше натъпкана до тавана с бурета и чували, между които минаваше само една малка пътечка, стигаща до срещуположната стена, която разделяше подпрените сухи продукти.

Докато разглеждаше килера с не особено голям интерес, някъде изскърца дъска и в тъмнината под него се чу отмереният звук на стъпки.

„Господи, кой ли е това? Какво да правя?“

Колко глупаво от негова страна да не се сети, че люкът може да е отворен, защото в помещенията долу все още има някой! Отново беше сгазил лука. Прокле се наум за глупостта си и се плъзна по тясната пътечка между складираните стоки. Стъпките долу стигнаха до стълбата. Саймън се мушна встрани от пътечката в една пролука между два мухлясали чувала, които миришеха така, сякаш бяха пълни със стари чаршафи. Като разбра, че може да бъде видян от всеки, който се покаже от долния люк и стъпи на пътечката, Саймън се преви почти на две и се отпусна върху един сандък. Стъпките спряха и стълбата заскърца под тежестта на някой, който се качваше по нея. Саймън затаи дъх. Нямаше представа защо изведнъж се изплаши толкова много; ако го хванеха, това щеше да означава само още нови наказания, още от страшните погледи и солени забележки от страна на Рейчъл. Защо тогава се чувстваше като заек, преследван от хрътки?