Безсънна (Търсачът в дълбините)

Откога пък съм пълководец? — помисли си Хелън печално. В този момент би дала всичко, за да може да се обади на Хектор и да го помоли за съвет, или да прати есемес на Орион и да си размени с него някоя и друга шега. А Лукас… тук Хелън спря.

Лукас й беше нужен заради хиляди неща, нито едно, от които нямаше никога да получи. Защо не можеше просто да ги има в живота си? Защо всичко трябваше да бъде толкова сложно?

— Съсредоточи се! — рязко нареди Ариадна.

Мат видя преимущество и се стрелна, като подкоси краката на Хелън и я събори. Гърбът й се стовари върху тепиха и Хелън се втренчи нагоре към голата крушка над клетката, мислейки си къде се беше отклонило вниманието й. В един ярък проблясък изброи всички погрешни стъпки, които я бяха довели до това място.

Първо: Хектор — знаеше, че той беше станал Прокуденик по нейна вина. Трябваше да му попречи да убие Креон. Но понеже тя толкова се страхуваше от тъмнината, създадена от Повелителя на сенките, Хектор беше принуден да убие нейния враг вместо нея. Сега Хектор беше прокуден.

Второ: Орион — той се беше съпротивлявал на Фуриите, когато можеше да я убие с лекота. В отплата тя го бе намушкала в гърдите. Сега започваше да изглежда, че го е изгубила. Тази мисъл й причини толкова дълбока болка, че тя ахна и се отдръпна от нея.

Последно: Лукас. Винаги Лукас.

Дори само мисълта за името му сякаш накара бушуващите мисли на Хелън да спрат. Никаква друга мисъл не посмя да я последва. За един кратък миг на яснота, нямаше нищо друго, освен името му, разчистващо ярка пътека през претоварения й ум.

— Лени? Добре ли си? — попита Мат нервно. Хелън осъзна, че все още лежи по гръб, замислена.

— Фантастично — каза тя, като попиваше устната си, която току-що се бе подула след неговия удар. Тя погледна Мат, застанал над нея с все още вдигнати и готови за бой юмруци. — Знаеш ли какво, Мат? Почваш доста да задобряваш.

Мат забели очи и се отдалечи с отвратено изражение на лицето, сякаш мислеше, че Хелън го дразни нарочно. Но не беше така. Той беше понатрупал мускули през последните няколко седмици и сега стойката му беше като на боец, а не като на състезател по голф. Ако Хелън присвиеше очи и забравеше, че гледа Мат, той изглеждаше як. И доста привлекателен, трябваше да признае, макар че й беше неприятно да мисли за Мат по друг начин, освен като за брат.

— Смяташ ли да станеш или приключи за днес? — бодро подвикна Клеър към проснатото тяло на Хелън.

— Да, мисля, че приключих — каза Хелън, като гледаше към тавана.

— Хубаво, защото имаш цял куп есемеси от Орион — каза Клеър, преглеждайки ги, без да се стеснява. — Олеле, изглежда наистина разстроен. Какво се е случило?

Клеър не успя да довърши въпроса. Хелън излетя от клетката и дръпна телефона си.

Орион й беше оставил около половин дузина есемеси. Започваха забавно, сякаш искаше да разведри ситуацията, а след това ставаха все по-сериозни. Предпоследното изпратено съобщение гласеше: Можем да забравим за това, нали?