Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
През XIX век, когато китайките са бинтовали краката си и са живели почти в пълна изолация, жените в провинция Хунан са общували помежду си с древен писмен код — нюшу.
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Перейти на страницу:
Всеки ден все повече заприличвам на госпожа Уан. Помниш ли, когато леля ни разказа онази история? Престанах да ям месо. Това не ги вълнува. Така за тях ще има повече.
Сама съм на този свят, с изключение на теб и на сина си. Щеше ми се да не те бях лъгала. Обещах ти винаги да ти казвам истината, но ми е неприятно да научаваш какъв живот водя.
Стоя край прозореца и се взирам през нивята към родното село. Представям си как, приседнала до твоя, обръщаш поглед към мен. Сърцето ми лети през полята към теб. Там ли си? Виждаш ли ме? Усещаш ли ме?
Тъгувам без теб. Умолявам те да ми пишеш или да ме посетиш.
Перейти на страницу: