Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
Холдън чукна върху монитора и изображението в средата се увеличи.
— Наричаме това станцията на Пръстена поради липса на по-добър термин. На вид представлява твърда сфера от някакъв метал, с диаметър пет километра. Около нея се е оформил бавно въртящ се пръстен от други обекти, включително всички сонди, които изстреляхме в бавната зона, и поясният „Уай Кю“. Торпедото, което ни последва през Пръстена, се насочва към тази станция по траектория, от която съдим, че скоро ще се присъедини към пояса от космически отпадъци.
Ново почукване и централната сфера изпълни целия екран.
— Наричаме този участък „станция“ най-вече защото е разположен в средата на бавната зона и от този факт стигнахме до непотвърдения извод, че може би там се намират някакви системи за управление на порталите. По повърхността на станцията не се виждат никакви отвори. Нищо, което да прилича на шлюз, антена, сензори, каквото и да било. Само една голяма, сребристосиня сияеща топка.
Холдън изключи монитора и двамата оператори завъртяха камерите така, че да го поставят в центъра на техните обективи.
— Но най-интригуващият факт за бавната зона е този, който ѝ дава името — абсолютното ограничение на скоростта до шестстотин метра в секунда. Всеки обект над квантово ниво, който се движи по-бързо от тази скорост, бива прехванат от нещо като инерционно поглъщащо поле и след това придърпан встрани, за да се присъедини към отпадъците, кръжащи около централната станция. По наши предположения това е някакъв вид защитна система, която охранява станцията на Пръстена и самите портали. Светлината и радарните вълни все още се разпространяват нормално, но във вътрешността на бавната зона не съществува радиация, изградена от по-големи частици, като алфа и бета. Поне вън от този кораб. Каквото и да контролира скоростта тук, изглежда, се грижи само за външността на обектите, но не и за ставащото вътре. Извършихме скоростни радиационни и материални тестове вътре в кораба и поне засега всичко изглежда нормално. Но последната изстреляна от нас сонда бе прехваната мигновено от полето и в момента се носи бавно към пояса с отпадъци. Липсата на алфа и бета радиация ме кара да вярвам, че около станцията съществува разреден облак от свободни електрони и хелиеви ядра, който също е част от пояса с отпадъци.
— Бихте ли ни казали какви са плановете ви оттук нататък? — попита зад камерата Моника. Коен насочи микрофона си към нея, после обратно към Холдън.
— Нашият план е да останем неподвижни, да избягваме да привличаме вниманието на станцията и да продължим с изследванията на бавната зона с помощта на всички инструменти, с които разполагаме. Не можем да си тръгнем, докато не ремонтираме комуникационната система и не предадем на всички отвън, че ние не сме убийци психопати, твърдо решени да завоюват Пръстена за свои цели.
— Страхотно! — Моника вдигна палец. Клип и Окю се завъртяха, за да я вкарат в кадър. Заснеха командното табло, монитора зад Холдън, дори Наоми, която се изтягаше в своето противоускорително кресло. Тя се усмихна сладко и им помаха с ръка.
— Как сте всички след гонката? — попита Холдън, отново зърнал розовото петно в окото на Клип.
Коен се докосна по гърдите и направи болезнена гримаса.
— Едно от ребрата ми се мести напред-назад. Никога досега не съм бил на кораб, който маневрира толкова рязко. Това засили уважението ми към флота.
Холдън се оттласна от една подпора и се понесе бавно към Наоми.
— Като стана дума за флота — заговори той с нисък глас, — как върви ремонтът на комуникационната система? Нямам търпение да заявя на всички, че съм невинен, преди някой да открие начин да обърне онова летаргично торпедо към нас.
Тя издуха рязко въздуха от дробовете си и взе да си дърпа косата, както правеше, когато работеше над сложен проблем.
— Малкият Троянски кон, който непрестанно ни отнема контрола? Всеки път, когато го изтрия и рестартирам, той намира начин да се промъкне обратно. Успях да изолирам напълно комуникационната система от останалите бордови устройства и въпреки това той се завръща.
— А оръжията?
— Периодично преминават в режим на готовност, но не откриват огън.
— Значи трябва да съществува някаква връзка.
— Аха — кимна Наоми и зачака. Холдън я погледна сконфузено.
— Това не ти казва нещо, което вече не знаеш?
— Не ми казва.
Холдън се отпусна на креслото до нея и се закопча с колана. Опитваше се да изглежда спокоен, но истината бе, че колкото повече отлагаха възможността да опитат да се защитят, толкова нарастваше шансът някой да открие начин да разруши „Роси“ независимо от бавната зона. Фактът, че тъкмо Наоми не успяваше да реши проблема, само подсилваше тревогата му. Ако този, който бе заложил капана, е съумял да надхитри дори нея, значи наистина здравата бяха загазили.