Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Тя каза, че е сънувала кошмар – каза му Фарин. – Когато се събудила, стаята вече горяла. Пожарът се разрасна бързо, нямаше как да го угасим. С нарастването на страха й избухваха нови пожари. – Фарин въздъхна. Настъпи продължително мълчание. Сери въздъхна дълбоко и се обърна към крадеца.
– Какво ще правиш сега?
За негова изненада Фарин се усмихна.
– Ще я запозная с приятеля на един стар наш познат. – Той се обърна и посочи един от мъжете, които се забелязваха в сенките. – Джарин, вдигни я.
Един едър мускулест мъж излезе напред и заревото на пожара го освети. Той се наведе да вдигне Сония, но щом докосна раменете й, тя отвори очи. Джарин дръпна бързо ръцете си и отстъпи назад.
– Сери? – промърмори тя.
Той бързо се приближи до нея. Тя мигаше бавно, опитвайки се да фокусира погледа си върху него.
– Здравей – каза той и се усмихна.
Момичето отново затвори очи.
– Те не ни последваха, Сери. Просто ни оставиха да си отидем. Не е ли странно това?
Тя отвори отново очи и погледна над рамото му.
– Фарин?
– Будна си – отбеляза крадецът. – Би трябвало да спиш поне още Два часа.
Тя се прозя.
– Не мисля, че наистина съм се събудила.
Сери се засмя.
– И не изглеждаш много будна. Поспи още малко. Трябва да си починеш. Ние ще те отнесем на сигурно място.
Тя кимна и затвори очи, а дишането й стана равномерно и спокойно. Фарин погледна Джарин и кимна към спящото момиче.
Едрият мъж неохотно я вдигна на ръце. Миглите на Сония изпърхаха, но тя продължи да спи. Фарин взе един фенер, отиде до капака на пода, отвори го с крак и започна да слиза по стълбите.
Те вървяха мълчаливо по коридора. Сърцето на Сери се свиваше всеки път, когато виждаше изтерзаното лице на Сония. Старото, добре познато смущение беше отстъпило място на някакво много по-силно чувство, каквото не беше изпитвал досега. То не му позволяваше да заспи през нощта и не спираше да го измъчва през деня. Сери дори не можеше да си спомни времето, когато то не беше терзало душата му.
Обикновено се страхуваше за Сония, но напоследък започна да се страхува да стои близо до нея. Тя вече не можеше да контролира магията си. Всеки ден, понякога всеки час, нещо край нея избухваше в пламъци или се пръсваше на парчета. Сутринта се беше смяла на това, шегувайки се, че е натрупала доста опит в гасенето на пожари и избягването на летящи предмети.
Всеки път, когато магията взимаше връх, из целия град плъзваха магьосници. Тя беше непрекъснато в движение и прекарваше повече време в проходите, отколкото в убежищата на Фарин. Сония беше изтощена и нещастна.
Потънал в мисли, Сери не обръщаше внимание на пътя. В един момент се спуснаха по стръмна стълба, след това минаха под огромна каменна плоча. Сери разпозна основата на Външната стена и разбра, че са навлезли в Северния квартал. Зачуди се кой ли е загадъчният приятел на Фарин.
Скоро след това Крадецът спря и заповяда на пазача да остави Сония на земята. Тя се събуди и този път като че ли дойде на себе си. Фарин свали палтото си и с помощта на Джарин пъхна ръцете на Сония в ръкавите му, след която захлупи качулката на главата й.
– Мислиш ли, че ще можеш да ходиш? – попита я той.
Тя сви рамене.
– Ще се опитам.
– Ако срещнем някой по пътя, опитай се да не му се навираш в очите – каза й той.
В началото тя имаше нужда от помощ, но след няколко минути започна да върви уверено сама. Мина още половин час. Постепенно хората, които срещаха в прохода, ставаха все повече. Фарин спря пред една врата и почука. Отвори му някакъв пазач и ги пропусна в малка стая, преди да почука по втора врата. На прага се появи дребен мургав мъж с остър нос.
– Фарин – каза той. – Какво те води насам?
– Работа – отвърна Фарин.
Сери се намръщи. Гласът му прозвуча познато. Мъжът присви малките си очички.
– Влизай тогава.
Фарин мина през вратата, после се спря и посочи пазачите си.
– Вие останете тук – каза той. После посочи Сери и Сония. – Вие елате с мен.
Мъжът се намръщи.
– Аз не... – Той се поколеба, взря се в Сери и се усмихна. – А, това е малкият Серини. Значи си задържал момчето на Торин, Фарин. Чудех се дали ще го направиш.
Сери се усмихна, когато разбра кой стои пред него.
– Здравей, Рави.
– Влизайте.
Те влязоха в стаята. Юношата се огледа и забеляза седящия в удобно кресло в ъгъла старец с дълга бяла брада. Сери му кимна учтиво, но мъжът не отговори на приветствието му.