![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Доли познаваше това чувство. Нямаше късмет — озърна се набързо и установи, че напразно е тичала, Вивиан я нямаше. В което липсваше логика, защото Доли се беше постарала да работят заедно на вечерната смяна. Нещо повече, беше махнала на Вивиан от прозореца на лейди Гуендолин няма и час преди това, когато тя излизаше от номер двайсет и пет, облечена с доброволческата си униформа.
— Побързай, момиче — подкани я госпожа Уодингам и махна с облечените си с ръкавици ръце да я прогони. — Марш в кухнята! Войната няма да те чака да се натуткаш!
Доли овладя подтика си да повали женището, като го изрита по пищяла, но реши, че не е добра идея. Сдържа усмивката си — понякога представата е приятна колкото реалността — и вместо това покорно кимна на госпожа Уодингам.
* * *
Столовата беше уредена в криптата на църквата "Сейнт Мери", а "кухнята" представляваше малка ветровита ниша отсреща с дървено магаре вместо маса, покрито с плат и с върволичка национални знамена, за да наподобява на плот. В ъгъла имаше малка мивка, парафинова печка, която да поддържа супата топла, и най-хубавото, поне според Доли в момента — свободна пейка, опряна на стената.
Тя хвърли последен поглед към помещението, за да се увери, че отсъствието ѝ ще остане незабелязано: дървените маси бяха пълни със заситени войници, двама шофьори на линейки играеха тенис на маса, а останалите доброволки действаха усърдно с иглите за плетене и с езиците си в далечния ъгъл. Сред тях беше и госпожа Уодингам, с гръб към кухнята, затова Доли реши да рискува да си навлече яростта на дракона. Два часа бяха ужасно дълго време да стоиш на крак. Тя въздъхна облекчено и изви обутите си в чорапи пръсти напред-назад.
Доброволките не биваше да пушат в столовата (мерки за противопожарна безопасност), обаче Доли бръкна в чантата си и извади отвътре чисто новия пакет, който получи от бакалина господин Хоптън. Войниците винаги пушеха — никой нямаше сърце да им забрани — затова под тавана постоянно имаше сивкав облак от дим. Доли реши, че никой няма да забележи, ако още една струйка се извиси към него. Тя се настани на покрит с плочки под и драсна клечката, после се отдаде на мисли за доста съдбовното нещо, което се бе случило следобед.
Започна се съвсем обикновено: следобед изпратиха Доли за покупките и колкото и неловко да се чувстваше сега, тогава задачата развали настроението ѝ. Напоследък трудно се намираха бонбони, защото имаше порцион на захарта, обаче лейди Гуендолин не приемаше не за отговор и Доли се оказа принудена да кръстосва задните улички на Нотинг Хил, търсейки приятел на хазяина на нечий чичо, който — така шушукаха хората — все още имал контрабандни бонбони за продан. Прибра се на номер седем два часа по-късно и още сваляше шала и ръкавиците си, когато някой звънна на вратата.
В ден като днешния Доли очакваше да се озове пред тайфа от нахакани хлапета, които събират старо желязо за самолети, но вместо това попадна пред спретнат нисичък мъж с тънки мустачки и ягодоворозово родилно петно на едната буза. Носеше огромно черно куфарче от алигаторска кожа, издуто по шевовете, което видимо му причиняваше известно неудобство. Само един поглед към старателно сресания му да прикрива плешивината кичур обаче беше достатъчен Доли да разбере, че този човек никога не би признал, че среща затруднение.
— Пембърли — енергично се представи той. — Реджиналд Пембърли, адвокат. Тук съм за среща с лейди Гуендолин Колдикот. — Той се приведе напред и добави, потайно приглушил глас. — Въпросът е донякъде спешен.
Доли беше чувала да споменават господин Пембърли ("Дребничък като мишка, изобщо не може да се мери с баща си, обаче адски го бива в сметките, затова му позволявам да върти делата ми…"), но досега не го беше виждала. Пусна го да влезе от мразовитата улица и изтича горе да се увери, че лейди Гуендолин ще се радва да го види. Тя никога не се радваше, не истински, обаче беше неизменно бдителна по отношение на парите, затова — макар да засмука бузите си навътре с начумерено презрение — махна с месестата си ръка господинът да бъде допуснат в будоара ѝ.
— Добър ден, лейди Гуендолин — задъхано поздрави той (все пак беше изкачил три етажа стълби). — Извинете, че идвам толкова внезапно, но е заради бомбардировките, нали разбирате? През декември понесох тежък удар, изгубих всичките си папки и документи. Ужасна досада, както си представяте, но вече всичко съм възстановил — занапред ще нося повечето документи със себе си — потупа той обемистата си чанта.