Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Ехо — проникна в мислите на Доли познат глас. — Какво трябва да направи човек, за да го обслужат?

Доли вдигна поглед и видя Джими — беше се облегнал на плота и я наблюдаваше. Той се засмя и тъмният кичур отново падна върху челото му.

— Къде блуждаете, госпожице Смитам?

Доли усети как кръвта се стича от лицето ѝ.

— Какво търсиш тук? — побърза да се изправи тя.

— Бях наблизо по работа — посочи той провесения от рамото си фотоапарат. — Реших да намина и да взема момичето си.

Тя вдигна пръст към устните си, за да го накара да замълчи, и угаси цигарата си в стената.

— Нали се уговорихме да се видим в "Лайънс Корнър Хаус" — прошепна тя, побърза да застане на плота и приглади полата си. — Смяната ми още не е свършила, Джими.

— Виждам, че си ужасно заета — усмихна се той.

Тя погледна покрай него към оживеното помещение. Госпожа Уодингам продължаваше да дърдори за плетива, а от Вивиан нямаше и следа, но въпреки това беше рисковано.

— Ти тръгвай, а аз ще дойда веднага, щом мога.

— Нямам нищо против да те почакам. Ще мога да погледам момичето си в действие. — Той се облегна на плота, за да я целуне, но Доли се отдръпна.

— Работя — каза тя като обяснение. — С униформа съм. Не е прилично. — Той не изглеждаше убеден от внезапното ѝ придържане към правилата, затова Доли изпробва друга тактика: — Виж, отиди да седнеш някъде — каза тя с възможно най-безгрижния си тон. — Ето, вземи малко супа. Щом приключа, ще си взема палтото и тръгваме. Става ли?

— Става.

Тя го проследи с поглед как се отдалечава и издиша едва когато той седна в другия край на помещението. Пръстите на Доли бяха изтръпнали от напрежение. Какво си въобразяваше Джими — да се появява така, след като изрично го беше предупредила, че ще видят в ресторанта? Ако Вивиан беше на смяна, както би трябвало, Доли нямаше да има друг изход, освен да ги запознае, а това щеше да бъде катастрофално за Джими. Едно е в Клуб 400, където той беше бляскав и красив, предрешен като лорд Сандбрук, но тук тази вечер, облечен с обичайните си дрехи, раздърпани и мръсни, след като цяла нощ е работил навън под бомбите… Доли потръпна, като си помисли какво би си казала Вивиан, ако разбере, че Доли има приятел като него. И още по-лошо — ами ако лейди Гуендолин узнае?

Засега — и не ѝ беше никак лесно — Доли успяваше да пази Джими в тайна и от двете, както се стараеше да не обременява и него с прекалено много приказки за живота си на Кампдън Гроув. Обаче как да не смесва двата свята, след като имаше навика да прави точно обратното на това, което я помолят? Натъпка краката си обратно в болезнено красивите обувки и задъвка долната си устна. Беше сложно и тя никога не би успяла да му го обясни, не така, че да я разбере, обаче тъкмо чувствата на Джими се опитваше да пожали. Мястото му не беше тук в столовата, точно както не беше и на Кампдън Гроув номер седем, нито зад червения кордон в Клуб 400. За разлика от Доли.