Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Лус притисна плика до гърдите си, все още широко усмихната, жадуваща да погълне писмото веднага щом родителите й поемат към къщи. Кали не я беше изоставила. А родителите й седяха точно до нея. Лус от твърде отдавна не се беше чувствала така обичана. Посегна и стисна ръката на баща си.
Оглушително изсвирване накара родителите й да подскочат.
- Това е просто звънецът за обяд - обясни тя: те изглеждаха облекчени. - Хайде, има някой, с когото искам да се запознаете.
Докато вървяха от горещия, обвит в мараня паркинг към училищния двор, където се провеждаха встъпителните мероприятия от Деня на родителите, Лус започна да вижда кампуса през очите на родителите си. Забеляза отново провисналия покрив на главната канцелария и отблъскващия мирис на гнилоч от презрелите праскови в горичката до гимнастическия салон.
Начинът, по който оранжавеещата като портокал ръжда беше превзела кованото желязо на гробищните порти. Осъзна, че само за две седмици беше напълно привикнала към многобройните грозни гледки на „Меч и Кръст“.
Родителите й изглеждаха почти ужасени. Баща й посочи към една загиваща лоза, която се виеше немощно около разнебитената ограда на входа на училищния двор.
- Това са лози от сорт „Шардоне“ - каза той, като трепна, защото когато едно растение страдаше, същото изпитваше и той.
Майка й притискаше чантата към гърдите си с две ръце, при което и двата й лакътя стърчаха навън - позата, която заемаше, когато се озовеше в квартал, където си мислеше, че може да я нападнат и ограбят. А дори още не бяха видели „червените очи“. Родителите й, които твърдо се противопоставяха на дребни неща, като това, Лус да си вземе уеб-камера, щяха да бъдат ужасени от представата за постоянното наблюдаване в училището й.
Лус искаше да ги предпази от всички ужаси на „Меч и Кръст“, защото започваше да проумява как да се справи с ту-кашната система - а понякога - и да я победи. Едва онзи ден Ариана й беше организирала „бягане с препятствия“ - като например тичане през кампуса, за да посочи всички „мъртви червени очи“, чиито батерии се бяха изтощили или бяха потайно „сменени“, успешно създавайки слепите петна в училището. Не беше нужно родителите й да знаят за всичко това: просто трябваше да прекарат един хубав ден с нея.
Пен полюшваше крака, седнала на трибуните, където двете с Лус се бяха разбрали да се срещнат по обяд. Държеше в ръка кутийка с бира.
- Пен, това са родителите ми, Хари и Дорийн Прайс - каза Лус, като посочи. - Мамо, татко, това е...
- Пениуедър Ван Сикъл-Локууд - каза Пен с официален тон,, като протегна кутията с две ръце. - Благодаря ви, че позволихте да се присъединя към вас за обяд.
Неизменно любезни, родителите на Лус говореха мило и се усмихваха, без да задават никакви въпроси за това, къде е семейството на самата Пен, което Лус не бе имала време да обясни.
Беше поредният топъл, ясен ден. Яркозелените върби пред библиотеката се полюшваха леко на вятъра и Лус избута родителите си на място, където върбите скриваха повечето петна от сажди и изпочупени от пожара прозорци. Докато те разстилаха одеялото за пикник върху сух участък от тревата, Лус дръпна Пен настрани.
- Как си? - попита Лус, като знаеше, че ако тя бе онази, която трябваше да прекара цял ден, като седи и поздравява родителите на всички останали, освен своите, щеше да й е нужно сериозно ободряване.
За нейна изненада, Пен щастливо поклати глава.
- Сега вече е безкрайно по-добре от миналата година! - каза тя. - И заслугата за всичко е твоя. Днес нямаше да имам никакви посетители, ако вие не се бяхте отбили.
Комплиментът завари Лус неподготвена и я накара да се огледа из четириъгълния вътрешен двор, за да види как всички останали се справят с мероприятието. Въпреки все още полу-празния паркинг, изглежда, че присъстващите на Деня на родителите бавно започваха да се увеличават.
Моли седеше на едно одеяло наблизо, между мъж с кучешка физиономия и една жена, и лакомо гризеше пуешко бутче. Ари-ана се беше свила на една седалка на трибуните, и шушукаше на по-голямо момиче, облечено в пънкарски стил със зашеметяваща наситенорозова коса. Най-вероятно голямата й сестра. Двете доловиха погледа на Лус и Ариана се ухили и помаха, после се обърна към другото момиче да прошепне нещо.
Около Роланд имаше голяма група хора, които подреждаха обяд за пикник върху голяма покривка за легло. Смееха се и се шегуваха, а няколко по-малки деца се замерваха с храна. Изглежда, че се забавляваха страхотно, до момента, когато една „граната“ във вид на царевичен кочан полетя и едва не удари изненадващо Габ, която вървеше през училищния двор. Тя се намръщи на Роланд, докато водеше някакъв мъж, достатъчно стар да й е дядо, като го потупваше по лакътя, докато вървяха към редица сгъваеми градински столове, подредени из откритото поле.