Фурията на курсора

— Измяна, казваш — промърмори Гай, — вярност. Силни думи. В нашите бурни времена тези понятия са твърде разтегливи.

Той повиши малко глас и хвърли поглед към далечния ъгъл на малката градинка.

— Не сте ли съгласна, Инвидия?

Втори воал, не по-малко изтънчен и незабележим от този на Гай преди малко, изчезна, отстъпвайки на високата, царствена фигура на лейди Акватайн.

Макар очите й да изглеждаха леко хлътнали, тя не показваше никакви други признаци на травми от внезапния изблик на паника в града, който порази най-силните водни призователи. Изражението й беше студено, а бледото лице — красиво и безупречно, тъмната й коса се стичаше на вълни над бялото рамо и се спускаше по алената копринена рокля.

Гривна от тънко ковано сребро, украсена с лаврови листа — знак, че си награден с Имперския лавров венец за храброст, рязко се открояваше на фона на косата й и засилваше контраста с орнамента.

— Мисля — каза тя с равен глас — че въпреки постоянните ни разногласия, ние двамата ще можем да разпознаем общата заплаха за нашите планове, когато тя се появи.

Амара задиша учестено, погледът й пробягваше от лейди Акватайн към Гай и обратно.

— Сър? Не съм сигурна, че разбирам. Какво прави тя тук?

— Аз я поканих, естествено — каза Гай. — Имаме общи интереси по този въпрос.

— Разбира се — каза Амара. — Никой от вас не иска да види лорд Калар — тя леко подчерта името — на трона.

— Точно така — каза лейди Акватайн със студена усмивка.

— Калар почти перфектно разчете времето — каза Гай. — Но ако легионите на Атикус и Плацида вземат участие, ние ще можем да го спрем. Точно в тази насока ще действате вие с лейди Акватайн, графиньо.

Амара се намръщи.

— Какви ще бъдат вашите заповеди, сър?

— Накратко — да спасите заложниците и да изключите влиянието на Калар върху лордове Плацида и Атикус възможно най-бързо — Гай кимна към лейди Акватайн. — Инвидия се съгласи да помогне. Работете с нея.

Амара почувства как гърбът й се вкаменява и присви очи.

— С… нея? Въпреки че тя е отговорна за…

— За спасението на живота ми, когато канимите нападнаха двореца? — меко каза Първият лорд. — За това, че взе под контрол ситуация, която би могла да прерасне в пълна катастрофа? За неуморните й усилия да подкрепи борбата за свобода и равенство?

— Знам как изглежда това отстрани — каза Амара с рязък глас. — Но аз също така знам и истинските й мотиви.

Гай присви очи.

— Това е и истинската причина, поради която й предложих сътрудничество — каза той. — Дори да не вярвате, че тя е способна да се ръководи от концепцията за общото благо, аз съм сигурен, че ще повярвате в нейния прагматизъм. Докато тя и съпругът й искат да ми отнемат трона, те няма да позволят на никой друг да го заеме.

— Не може да й вярвате, сър — прошепна Амара. — Ако й се представи шанс да ви се противопостави, тя ще го използва.