Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Разбирам. Но защо така? Толкова ли е лошо положението ви вкъщи?
— Аха. Да можеше да видиш с каква физиономия Лялка ми поднася яденето — лошо да ти стане! Като че ли изпълнява тягостно задължение. Не, разбирам, че й е дошло до гуша от мен. Но няма как. Не е толкова подла, че да ме изгони, апартаментът ни е общ, аз нямам друго жилище. А е невъзможно да се размени, толкова е малък, че срещу него можем да вземем най-много две стаи в комунално жилище. Хайде, аз нямам нищо против да отида в комунално, обаче тя какво ще прави? Тъщата още дълго ще лежи парализирана, на нея й трябва отделна стая, а ако са в една заедно с нея и с малкия, Лялка просто ще се побърка. Аз и без това се старая по-рядко да се мяркам вкъщи, та да не я дразня, в едната стая е тъщата, в другата — жена ми и синът ми, така живеят що-годе нормално. А появя ли се аз, става наистина тясно. Не можем да се разминем. И така си живеем — в атмосфера на всеобща омраза. Лялка ми проглуши ушите с приказки да съм зарежел милицията и да съм станел юрист в някоя фирма или да съм се захванел с охранителна дейност. Надява се да започна да печеля луди пари и да мога да си купя жилище, та тогава най-сетне да ме изгони.
— Сам се махни — предложи Настя, — защо трябва да я измъчваш?
— Къде да се махна? — тъжно попита Коротков. — Знаеш ли какви са наемите? За нищо и никаква боксониера — двеста долара месечно! А с какво ще живея, след като цялата ми заплата с всичките надбавки и класове е триста долара? И изобщо…
— Какво изобщо?
— Не мога да се махна сам. Хлапето е още малко, че и тъщата болна. Ще излезе, че като плъх бягам от потъващ кораб. Хайде кажи — как да зарежа Лялка сама с дете и парализирана майка? Ако тя го реши — тогава друга работа. Но аз не мога.
— Съвсем си ми ясен, Юрасик. Липсват ти любов и грижа. Добре, донеси при мен запасите от кабинета си, аз ще те поя и храня, щом за теб е толкова важно да ти поднасят всичко с нежна усмивка. Ами Люся как я мисли тая? Връзката ви е вече на четири години, ако не греша. Време е да помислите за бъдещето.
— Тя нищо не мисли, гледа двама сина, грижи се за съпруг. Решила е да пише докторска дисертация. Люся няма бърза работа. Не би напуснала мъжа си, докато момчетата й не пораснат. Пък и проблемът с жилището си остава… Добре го е казал Булгаков: не сме лоши хора, но жилищният въпрос ни разваля. Хайде стига сме говорили за тъжни неща. Налей от живителната кафява напитка и дай да си поговорим за Стрелников.
— Че какво има да говорим, докато експертизата не е готова? Между другото ти какво ми обеща?
— Да се обадя.
— Хайде обади се тогава!
Юра набра номера на лабораторията, но там никой не вдигаше. Набра го още веднъж, но резултатът беше същият.
— Къде са се дянали всички? — с недоумение промърмори той и затвори телефона.
Настя погледна часовника и се хвана за главата:
— Минава девет, щастие мое ненагледно! Всички почтени експерти отдавна са вечеряли и седят пред телевизорите. Знам аз — нарочно ме заприказва на трогателни теми, та да забравя какво си ми обещал. И тебе те е страх от експертите не по-малко от мен. Хайде допивай си кафето и да си ходим.
На сутринта се разбра, че заключението на експертите е готово, но то беше такова, че не проясни делото с нищо ново. Писмото, адресирано до Людмила Широкова и подписано с името Виктор Дербишов, не било написано от човека, чийто почерк бил представен на образци номера 1 и 2. С други думи Дербишов не беше писал това писмо. Но това беше отговор само на първия въпрос, поставен от следователя пред експертите. Отговорът на втория въпрос вкарваше следствието в задънена улица: по писмото били открити отпечатъци от пръстите на Дербишов. И то съвсем пресни отпечатъци. Някъде към средата на август Виктор порязал дълбоко средния пръст на дясната си ръка. Порязал го с бръснач, затова белегът бил тънък, но дълъг и много биел на очи. Та отпечатък от пръста с въпросния белег се мъдрел на писмото, което той не бил писал. Абсолютно същият отпечатък с абсолютно същия белег като на сравнителните образци, взети от Дербишов на „Петровка“.
Константин Михайлович Олшански нареди Дербишов незабавно да бъде докаран в прокуратурата. Измъкнаха Виктор направо от някакви преговори, с което предизвикаха буря от възмущение не само от негова страна, но и от страна на ръководството на фирмата.