Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Ох, и какво да правя сега? — разстрои се Клавдия Никифоровна, сякаш ставаше дума за нещо жизненоважно. — Ама той наистина не е взел нужните кремове. Какво да правя сега?
Настя мълчеше, изобразявайки на лицето си съгласие и съчувствие, и поклащаше глава, сякаш споделяше огорчението на събеседничката си за козметичната катастрофа.
— А вие далеч ли живеете? — попита Романова, като че ли взела някакво решение.
— Не, съвсем наблизо. Затова Серьожа ме помоли да ви донеса нещата.
— А ключовете от апартамента в него ли останаха?
— Ето ги, донесох ви ги.
— Миличка, бихте ли отишли у дома? — помоли най-неочаквано и много жално Клавдия Никифоровна. — В банята имам един хубав крем, френски е, срещу бръчки. Задължително трябва да се мажа с него всеки ден, иначе няма ефект. Идете до нас, миличка, ще ви бъда страшно благодарна.
Романова се хвана в капана. Настя дори не очакваше, че ще стане толкова лесно. Достатъчно беше само да й даде да разбере, че младото поколение я смята за свой човек, и на нея веднага й се прииска да бъде като него.
Настя погледна демонстративно часовника си и замислено завъртя глава.
— Ох, не знам… Къде живеете?
Романова каза адреса си. Настя помълча малко, правейки се, че обмисля нещо, и сетне въздъхна.
— Добре, ще отида. Само че днес вече няма да успея да ви донеса тези кремове. Ще ги донеса утре сутринта, може ли? Мисля, че ако пропуснете една вечер, няма да е фатално.
— Ох, благодаря, миличка, много благодаря! — занарежда Романова. — Направо ме спасихте!
Когато излезе от болницата, Настя веднага намери един уличен автомат и пусна съобщение по пейджъра на Зарубин: „След половин час ще бъда у Романова. Ако можеш, ела“.
Те влязоха заедно в апартамента. Отвориха тихичко вратата и пак така внимателно я затвориха след себе си. Любопитните съседи не бяха малко и щеше да плъзне слух, че при Романова са зачестили чужди хора, и то по двама. Нямаше нужда от това. Сергей веднага влезе в стаята, а Настя остана в антрето.
— Ей сега ще вдигна дивана, а ти ми кажи чува ли се в антрето или не — каза й Зарубин.
— Хайде.
След няколко секунди се разнесе жално скърцане.
— Чува се — констатира Настя. — И то много силно.
— А сега иди в кухнята и слушай оттам.
В кухнята също се чуваше, и то много ясно. В това нямаше нищо странно, защото блокът беше панелен. Стените бяха тънки и нямаха звукоизолация.
— Добре, а сега чуй от банята — помоли я оперативният работник.
В банята се чуваше малко по-слабо, ако вратата беше затворена, но въпреки това звуците достигаха и дотам. Вярно, ако се пуснеше водата на тоалетната, а в това време телевизорът в стаята работеше, нямаше никакъв проблем да бръкнеш под дивана, без домакинята да разбере.
— Ще го имаме предвид — кимна удовлетворено Зарубин. — Ако открием онзи, който е извършил това, по време на разпита можем да го довършим, като му покажем, че знаем и най-малките подробности. Как мислиш? Ако му кажем: „В стаята е работел телевизорът… Вие сте изчакали Клавдия Никифоровна да отиде до тоалетната и в момента, в който тя е пускала водата…“, той направо ще припадне, ще видиш.
— Или пък тя — отбеляза разсеяно Настя.
— Защо тя?
— А защо той? Кой е казал, че това задължително е бил мъж?
— Права си. Виж, ето снимката, скрита е сред новите дрехи.
Настя повъртя снимката в ръце. Нямаше съмнение, че това е Дударев. Беше заснет в профил, дори в три четвърти, и белегът под ухото му ясно се виждаше. Обзе я тревога. Тя сложи снимката на масата и се разходи бавно из жилището. Някъде тук тревогата я обзе за пръв път, но тя не й обърна внимание, ала сега, когато се вгледа в снимката, я почувства много остро. Някъде тук…
Настя отиде в антрето. Ето! Точно тук. Разбира се.
— Серьожа, ела тук — повика го тя.
Зарубин отиде при нея и се озърна с недоумение.
— Какво намери? Не виждам нищо.
— Погледни през шпионката.
Сергей притисна око до шпионката.
— И какво трябва да видя?
— Нищо. Гледай, гледай добре.
— Настя, не разбирам какво искаш. Добре де, гледам през шпионката и какво от това?
— Какво виждаш там?