Шпионите на Собек [bg]

Ароматът на тамяна, който те сипеха върху жертвоприношенията си, се смесваше с вонята на гниеща и изсъхнала риба, с евтиния парфюм на мотаещите се наоколо проститутки, с всепроникващата миризма на пот от намазани с олио тела и с тежката смрад на нилската тиня. Маймуни скачаха, катереха се и удряха по големите си кафези, а две бебета жирафи кротко стояха в клетките си. По-нататък шумна танцова трупа, посветена на Хатор, господарката на пиянството, се извиваше и потропваше с крака под шумния съпровод на кресчендото, вдигано от тъпани, цимбали и кастанети. Рибари, моряци и всякакви хора, изкарващи препитанието си от реката, се трупаха около огньовете на гостилничарите; дървените въглища шумно пращяха под тлъстите парчета антилопско месо, сложено да се пече на импровизираните скари. До тях седнали кръстато писари бяха подготвили своите пособия за писане, а няколко хлебари бяха прострели върху коритата на своите нощви тесто и го месеха, за да изпекат хляб в опалените пещи на близките фурни. Данга джуджета с издължени глави, които се балансираха донякъде от огромните им уши, с глуповати лица, изрисувани с най-различни цветове, и тесни очички, гримирани с чер туш, крещяха, за да привличат вниманието към две куртизанки, чакащи клиентела. Хора гущери и крокодили се притайваха в сенките и наблюдаваха как пазачите на гробовете се събират за всекидневните си гробарски задължения. Жрец на Анубис с блестяща златисто-черна чакалова маска и с пола в същите цветове слезе по стъпалата на Озирис, за да срещне първата погребална баржа за деня. Около него се тълпяха слуги, понесли кандила с димящ тамян и ветрила, оцветени в черно и червено, с които опитваха да разгонват мухите. Отзад дякони носеха емблеми с различни богове, закрепени на пръти, както и подноси със сухи сладки и винени чаши за очакваните опечалени. Човек змия, един от гилдията на джебчиите, изкусен в разрязването на чанти, торби и кесии на нищо неподозиращите минувачи, явно бе хванат на местопрестъплението. Служителите от пристана го бяха тръшнали на една голяма дъска, сложена върху две дървени магарета, и го шибаха с разцепени на върха пръчки така здраво, че кожата му се бе разкъсала и кръвта му шуртеше. Сляп просяк, комуто бе платено да танцува и пее, почти заглушаваше писъците на бичувания с ужасното си врещене. Професионални оплаквачи се събираха на групи по шест, за да репетират жалните си траурни припявания, които предизвикваха присмеха на пияните наемници от близкия охранителен пост.