Третият близнак [bg]

Стив бе във втората партида. Отново им сложиха белезниците и ги вързаха на група от десет души. После се качиха в съда.

Съдебната зала приличаше на методистка църква. Стените бяха боядисани в зелено до черна ивица на нивото на кръста, а оттам нагоре — в кремаво. На пода имаше постлан зелен килим и девет реда пейки от светло дърво.

На най-задната редица бяха седнали майката и бащата на Стивън.

Той ахна от изненада.

Баща му бе облякъл униформата си на полковник и бе мушнал шапката си под мишница. Стоеше с изправен гръб, сякаш застанал мирно. Чертите му бяха келтски — сини очи и тъмни коси. Лицето му не изразяваше нищо. Майка му бе седнала до него, малка и закръглена, с подуто от плач приятно лице.

На Стив му се прииска подът под нозете му да се продъни. С удоволствие би се върнал в килията при Порки, само и само да избегне този момент. Той рязко спря, задържайки цялата редица затворници, и впери изпълнен с болка поглед към родителите си, докато един от надзирателите не го сбута и той залитна към предната редица.

Пред съда имаше седнала някаква чиновничка, обърната с лице към затворниците. Вратата се пазеше от надзирател. От другите официални лица присъстваше също така и някакъв чернокож чиновник на около четиридесет години с очила, сако, връзка и дънки. Той питаше за имената на затворниците и ги сравняваше по някакъв списък.

Стив погледна през рамо. По пейките, предназначени за публиката, нямаше никой, освен родителите му. Изпита благодарност за това, че семейството му е достатъчно загрижено за него, за да дойде в съда — на нито един от останалите затворници семейството не дойде. Въпреки това би му се искало да мине през тази унизителна процедура без свидетели.

Баща му се изправи и се приближи. Човекът в дънките се обърна с официален тон към него.

— Да, сър?

— Аз съм баща на Стивън Логън. Бих желал да поговоря с него — каза той с авторитетен глас. — А мога ли да узная кой сте вие?

— Дейвид Парди, следовател по предварителното следствие, обадих ви се тази сутрин, спомняте ли си?

Значи ето как мама и татко са разбрали, помисли си Стив. Трябваше да се сети. Онази чернокожа съдебна чиновничка му бе казала, че следователят ще проверява подробностите. Най-простият начин да се направи това бе да се позвъни на родителите му. Той изтръпна, като си представи как е протекъл разговорът. Какво ли е казал тоя следовател? Трябва да проверя адреса на Стивън Логън, който е задържан в Балтимор и обвинен в изнасилване. Вие неговата майка ли сте?

Баща му стисна ръка на непознатия:

— Здравейте, господин Парди.

Но Стив много добре виждаше, че не го харесва.

— Ако искате да говорите със сина си, говорете, няма проблеми — отвърна Парди.

Баща му кимна отсечено. Той се промъкна зад реда със затворниците и седна точно зад Стив. Сложи ръка на рамото му и леко го стисна. Очите на Стив се напълниха със сълзи.