Републиката на крадците [bg]

— Архилейди! — каза новодошлата с фенера.

Търпение отпрати жената с трепереща ръка.

Джийн се опря на едното си коляно и изстена. Гаденето все още беше като след десетократно по-голямо от обичайното препиване, носещо усещането за ритник в главата, но мисълта, че Търпение е на крака, жегна достатъчно гордостта му, за да усети прилив на сили. Той примигна. Все така чувстваше дразнещо възпаление в ъглите на очите си и се закашля. Свещникът, почернял от сажди, бе обвит от смрадлив пушек. Жената с фенера със замах отвори илюминаторите към кърмата и благословен свеж езерен въздух разпръсна част от миазмите.

След още малко Джийн най-после с олюляване се изправи на крака. Застанал редом със Студеносъщни, той се вкопчи в масата и разтърси лявата ръка на Локи.

Локи простена и за голяма радост на Джийн, изви гръб. От бледата му кожа се стичаха мастило и съностомана на стотици сребристочерни ивици и всичко бе потънало в мръсотия, но поне дишаше. Джийн забеляза, че пръстите на Локи са свити и притиснати към дланите, и внимателно ги разтвори.

— Стана ли? — тихо попита той. Когато никой от маговете не отговори, Джийн докосна Търпение по рамото. — Търпение, ти можеш…

— Почти — отвърна тя и бавно отвори очи, като примигваше. — Алхимикът на Страгос си знаеше работата.

— Но Локи е наред, нали?

— Разбира се, че не е наред. — Тя се освободи от сребърната нишка, с която бе привързана към Студеносъщни. — Погледни го. Можем само да гарантираме, че вече не е отровен.

Нощният ветрец повя в стаята и Джийн усети, че вече не му се гади толкова. Избърса част от сребристочерната мръсотия от врата на Локи и усети пулса му.

— Джийн — прошепна Локи, — изглеждаш ужасно.

— Ти пък изглеждаш, сякаш те е напердашил пиян продавач на мастило!

— Джийн! — каза Локи малко по-рязко и улови Джийн за лявото рамо. — Богове, та това се случва наистина, Джийн! О, богове, а аз си мислех… Видях…

— Успокой се — прекъсна го Джийн. — Вече си в безопасност.

— Аз… — Очите на Локи загубиха фокуса си и главата му клюмна.

— Проклятие! — промърмори Търпение, избърса още от сребристочерната цапаница по лицето на Локи и докосна челото му. — Толкова далече се е отнесъл…

— Сега пък какво има? — попита Джийн.

— Онова, което ти и аз изтърпяхме — каза тя, — беше само частица от шока, на който бе подложен той. Напрежението е достигнало жизнените граници на тялото му.

— И какво следва от това? Още магия?

— Нямам лечебни умения. Локи има нужда от питателна храна. Трябва да се тъпче, докато спре да поема повече. Подготвихме се за това.

Студеносъщни простена, но кимна и залитайки, излезе от каютата.

Завърна се с поднос. На него имаше куп кърпи, кана с вода и няколко чинии, отрупани с храна. Остави подноса на масата точно над главата на Локи, после избърса с кърпите лицето и гърдите му. Джийн взе парченце печено месо от подноса, натисна надолу брадичката на Локи и го пъхна в устата му.