Детето на нощта [bg]

- Но сега се тревожим за жена ти и детето ти. Този път е съв­сем друго. От нас се очаква да зарежем всичко и да хукнем, тъй ли? Ами, очаквало се... Направо сме си длъжни! Е, аз пък имам отговор за теб - вече знам как магията ще престане да разкъсва моята страна. Нека маговете от Дордовер затрият момичето. Край на несгодите ни. Изпълнена смъртна присъда. Какво ще кажеш, а?

Разтърси Дензър, блъсна главата му в дървото и видя как в очите му пламна дива омраза.

- Стига!

Незнайния провря ръка между двамата и понечи да отмести Хирад, който се запъна.

Да не си глътна езика бе, Дензър? Глътна ли го, а?

- Мисля, че си прекарал твърде много време в компанията на влечуги.

- Майната ти! - изрева варваринът и замахна, Незнайния хвана юмрука му и се изпречи пред него.

- Не прави това!

Протегна ръце да го задържи далеч от Дензър, но Хирад не беше на себе си.

- Стой настрана, Незнаен!

Скочи, но Незнайния го блъсна с все сила. Варваринът за­литна назад, хлъзна се в калта и пльосна по задник. Ръката му посегна неволно към колана, но Незнайния само се наведе към огъня и с едно плавно движение изтръска ножницата от теж­кото острие на двуръчния си меч.

- Няма да му посегнеш, Хирад. Отдръпни се.

Заплахата в гласа на Незнайния така стъписа Хирад, че той се ококори изцъклено.

- Незнаен, престани! - изкрещя Илкар. - И ти, Хирад! Ние сме Гарваните, опомнете се!

Застана между двамата, мокрото му лице бе застинало в мрачно изумление.

Дясната ръка на варварина се отпусна, без да хване дръжка­та на меча, той продължаваше да се взира опулено в оръжието, което Незнайния държеше.

- Той няма нищо против Лиана да умре - изрече огромният мъж, - а аз няма да се примиря с това. - Не погледна към елфа, когато добави: - Тази мисъл не е чужда и на теб, ако не се лъжа.

Илкар не пожела да му отговори.

- Прибери меча, Незнаен, и то веднага. Няма да се бием, раз­брахте ли?

Незнайния се взря в него отгоре надолу, капките се пръска­ха по бръснатата му глава, очите му изглеждаха оранжеви от мятащите се във вятъра пламъци.

- Няма да му позволя да стори зло на Дензър. Знаеш защо.

Той захвърли меча си на земята.

- Не за това говорим сега - каза Илкар.

- Как пък не! - присмя се Хирад, избърса водата от лицето си и разтръска ръка. - Лошото е, Незнаен, че още си Закрилник ей тук - потупа се по гърдите отляво. - Не можеш да се отървеш от това. А най-смешното е, че тоя постъпи с твоите събратя досущ както с Каан. Остави те да си чакаш нахалос с надежда­та да се откажеш накрая.

- Нищо не си разбрал, Хирад. Преди всичко съм баща. И ня­ма да гледам безучастно как някой нехайно стъпква дете, дори да е чуждо. - Незнайния се обърна, но изведнъж пак се завъртя към Хирад. - Ти си мой приятел. Може би най-добрият прия­тел в живота ми. Ти ги накара да ме освободят от робството на Закрилниците. Но няма да седя със скръстени ръце, когато се гавриш с някого чрез детето му. Няма да проумееш тази връз­ка преди да я преживееш сам.