Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Отворих вратата и пристъпих вътре.

— Мога ли да им сложа нещо? — попитах, правейки жест към разрезите на бузата му. Той ги притисна с подгъва на тениската си, попивайки малките рекички кръв, които се бяха промъкнали. Вече заздравяваха, но антибиотичен крем нямаше да навреди.

Той ме игнорира и се огледа из апартамента ми.

— Извикай момчето ти — каза той, а тонът му бе груб.

— Какво момче? — попитах, много уморена изведнъж. — Нямам момче. — Поне не мислех, че имам момче. Не можех да си спомня някога да бях раждала и бях убедена, че това не е нещо, което едно момиче може лесно да забрави.

— Онова хлапе, което постоянно се мотае наоколо. Извикай го.

— Ейнджъл? — попитах аз и още щом си го помислих, той се появи.

Той се огледа изненадано наоколо, забеляза ме, след което ме стрелна с поглед изпод кърпата си.

— Ама ти наистина ли ще продължиш да го правиш?

— Хей, този път дори не бях аз. — Посочих Рейес и перченето на Ейнджъл намаля.

Той отстъпи крачка назад, когато Рейес пристъпи напред.

— Стой тук — каза му Рейес с тон, който не търпеше възражение.

Но той говореше на Ейнджъл Гарза. Хлапето никога не правеше нещо, което не му харесва. Той стисна зъби и изпъна рамене.

— Ти стой тук, pendejo20.

Рейес беше отгоре му, преди да успея да видя движението. Беше уловил Ейнджъл за бието на мръсната му тениска, с лице на сантиметри от неговото.

— Имаш ли някаква представа какво мога да ти направя?

Очите на Ейнджъл се разшириха, преди да успее да се възпре.

— Знам, че можеш да вървиш обратно в ада.

Преборих се да застана между тях, отблъсквайки хватката на Рейес.

След миг Рейес го пусна и му отправи извинителен поглед.

— Остани тук заради нея — каза той, омекотявайки тона си.

С повдигане на рамене, Ейнджъл изпъна блузата си и каза:

— Заради нея.

Това изглежда го удовлетвори. Той щракна с пръсти, сякаш викаше куче, и Артемида се появи. Тя скочи отгоре му, огромните й лапи отпускаха тежестта й върху гърдите му, докато късата й опашка се мяташе от удоволствие. Той я почеса зад ушите и зарови лице във врата й.

— Стой тук — каза той в ухото й — и не й позволявай да се забърква в проблеми. Ясно?

Когато повдигна вежди въпросително, тя излая утвърдително, а аз изведнъж се почувствах числено превъзхождана.

Намръщих й се.

— Предателка.

Тя излая отново, напълно равнодушна към обвинението ми, и скочи да си играе с Ейнджъл, лесно събаряйки го на земята. Ейнджъл се засмя и се опита да й приложи хватка около врата. Странно беше как челюстта й може да се отвори толкова, че да побере дебелината на врата му. Гъргорещите му викове на агония изглежда я радваха и това ми стигаше.