Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Той приклекна и замахна отдолу нагоре в смъртоносен пробождащ удар, който спря на сантиметри от гърдите ми. Пристъпих несъзнателно назад, а той се изправи и прибра камата си с извинителна усмивка.
- Извинявай, фукам се. Не исках да те стресна.
- Страшно си добър - рекох искрено. - Кой те научи да се биеш? Ще да е бил друг левичар.
- Да, левичар е. Най-добрият боец, когото съм виждал. - Усмихна се, ала в усмивката му нямаше настроение. - Дугал Макензи.
Повечето черешови цветчета вече бяха паднали от главата му. Отръсках последните с длан. Шевовете на ризата му бяха добре зашити, макар и без особено майсторство. Дори една дупка в самия плат бе хваната добре с конеца.
- Отново ли ще го направи? - попитах ненадейно, неспособна да се сдържа.
Той се забави с отговора, но не се престори, че не ме разбира.
- О, да. - Закима. - Така получава каквото иска.
- И ще му позволиш да те използва така?
Той зарея поглед зад мен, към хълма и хана, където през дървените кепенци прозираше светлинка. Лицето му бе безизразно като тухлена стена.
- Засега.
Продължихме обиколката си из земите на Макензи, по няколко километра дневно, като често спирахме, за да може Дугал да вземе налога си на някой кръстопът или колибка, -където се събираха неколцина от местните, носещи торби зърно и кесии с внимателно пестени пари. Нед Гауън бързо записваше всичко в тефтера си и при нужда пишеше бележки.
Стигнехме ли до достатъчно голямо селце, за да има хан, Дугал пак разиграваше театъра си, черпеше, разказваше истории, изнасяше речи и накрая, ако имаше добри изгледи, караше Джейми да стане и да покаже белезите си. Втората торбичка се пълнеше с още няколко монети - торбичката за Франция, за претендента.
Опитвах се да следя развитието на тези сцени, за да изляза преди кулминацията. Подобно позорище никога не ми се е нравело. Макар първоначалните реакции да бяха неизменно ужасено съжаление и изблици на хули срещу английската армия и крал Джордж, от време на време се промъкваше и презрение. В някакъв момент един от наблюдателите рече на свой приятел:
- Ужасна гледка, нали, друже? Исусе Христе, ще се удавя в кръвта си, преди да позволя на някакъв сасенак с лице като суроватка да се гаври така с мен.
Разгневен и нещастен поначало, с всеки изминал ден Джейми изглеждаше все по-окаян. Обличаше си ризата след представлението, отказваше да отговаря на въпроси и да реагира на съчувствие и си търсеше причина да си тръгне, като не искаше да общува с никого до следващата сутрин.
След няколко дни дойде и моментът на пречупване, в селце на име Тунаиг. Дугал още обработваше тълпата с ръка на рамото на Джейми, когато един от наблюдателите, млад нехранимайко с дълга, мръсна кафява коса, каза нещо на Джейми. Не разбрах какво, но ефектът бе мигновен. Джейми се отскубна от Дугал и удари хлапето в стомаха така, че го просна на земята.
Вече знаех няколко думи на келтски, но в никакъв случай не можеше да се каже, че разбирам изречения. Но забелязах, че често мога да изтълкувам смисъла по тона и контекста. „Стани и го повтори“ изглежда по същия начин във всеки училищен двор, кръчма или задна уличка. Както и „Нямаш грижи, друже“ и „Хванете го, момчета!“.
Джейми изчезна под лавина от мръсни работни дрехи и крайници, а масата, до която стоеше, се прекатури под тежестта на кестенявия и двама от приятелите му Присъстващите се отдръпнаха към стените, за да гледат представлението. Пристъпих към Нед и Мърто, вперила неспокоен поглед в купчината размахани ръце и крака. Оттам от време на време се мяркаше червен перчем.
- Не трябва ли да му помогнеш? - промълвих на Мърто с половин уста. Предложението ми сякаш го изненада.
- Не, защо?
- Ще си поиска помощ, ако му потрябва - каза спокойно Нед Гауън от другата ми страна.
- Както кажете. - Съмненията ми останаха.
Никак не бях сигурна, че Джейми ще може да поиска помощ, дори да му потрябва - в момента един едър младеж със зелена риза го душеше. Реших, че Дугал скоро ще се окаже с един главен екземпляр за показване по-малко, но и той не изглеждаше притеснен. Всъщност никой от зрителите не изглеждаше разстроен от разрушението насред хана. От време на време някой се обзалагаше, но като цяло всички тихо се наслаждаваха на зрелището.
С радост забелязах, че Рупърт застава пред двамина, които обмисляха дали да се включат. Когато пристъпиха напред, той се блъсна в тях, поставил длан на камата си. Двамата се отдръпнаха.