Друговремец [bg]

Докато гледах как младежът до мен се опитва да си откъсне пръстите, си спомних за капитана, изправен срещу нерешим проблем.

- Трябва да удариш нещо - казах.

- А? - Той вдигна поглед изненадан, сякаш забравил, че съм там.

- Удари нещо - посъветвах го. - Ще се почувстваш по-добре.

Той понечи да каже нещо, но вместо това се изправи, упъти се решително към едно дебело черешово дърво и го удари силно. Явно му се стори добра идея, защото го удари още няколко пъти и върху главата му се изсипа дъжд бледорозови цветчета.

Върна се след малко, като смучеше ожулените си кокалчета.

- Благодаря - рече с крива усмивка. - Може би все пак ще мога да спя тази вечер.

- Нарани ли се? - Станах, за да огледам ръката му, но той поклати глава, като леко потъркваше едната си ръка.

- Не, нищо ми няма.

Последваха няколко мига неловко мълчание. Не исках да споменавам дочутия разговор, нито пък случилото се по-рано. Накрая наруших мълчанието:

- Не знаех, че си левичар.

- Левичар? А, „левак“ - да, от малък. Възпитателят ми връзваше лявата ръка зад гърба и ме караше да пиша с другата.

- Можеш ли?

Той кимна и отново засмука ранения си юмрук.

- Да. Но ме боли главата, като го правя.

- А с лявата ли се биеш? - попитах, за да го разсея. - С меч, имам предвид.

Сега носеше само камата и ножчето си за дялкане, ала през деня носеше и меч, и пистолети, както повечето мъже в групата.

- Не, мога и с двете ръце. Биеш ли се с лявата ръка, противникът има предимство, ако си с малък меч, защото си обърнат с лявата страна към него, а там ти е сърцето.

Изпълнен с невротичен плам, той крачеше по полянката и разиграваше сценария с въображаем меч.

- С голям двуръчен меч няма значение. - Изпъна ръце напред със сключени длани и ги завъртя в хоризонтална, грациозна дъга. - Защото използваш двете ръце. Или ако си достатъчно близо, за да използваш само едната, няма значение коя е, защото го връхлиташ отгоре и го посичаш през рамото. Не през главата - добави поучително, - защото острието може да се плъзне. Хвани го обаче между врата и рамото и е мъртъв. И да не успееш да го убиеш, няма да може да се бие повече, вероятно никога.

Грабна камата от колана си с движение, плавно като изливаща се от чаша вода.

- Сега, като се биеш с меч и кама - продължи той, - ако нямаш малък щит, за да си пазиш ръката с камата, наблягаш на дясната страна, където държиш малкия меч, а с камата мушкаш отдолу нагоре, когато се вкопчите. Но ако ръката с камата е добре защитена, можеш да го атакуваш от коя да е страна и да завъртиш тяло - той се приведе и се усука, - за да пазиш острието на врага далеч от себе си, а да използваш камата само ако изгубиш меча или вече не можеш да се биеш с тази ръка.