Друговремец [bg]

Вероятно щеше да избяга, да повика полицията или просто да не стори нищо, освен да каже на приятелките си и съседките си за най-налудничавото нещо, което й се случило...

А посетителят? Може и да успееше да се впише, ако беше внимателен и имаше късмет. Все пак успявах да мина за обикновен обитател на това време и място, въпреки че видът и езикът ми пораждаха въпроси.

Ами ако някой от изгубените беше твърде различен или заявяваше на всеослушание какво се е случило с него? Ако някой се появеше в примитивна епоха, навярно бързо щеше да срещне смъртта си, а в по-просветена сигурно биха го обявили за луд, ако не се научи да си държи устата затворена.

Това може би се е случвало от зората на времето, мислех си. Дори да се бе случвало пред свидетели, нямаше да има никакви знаци, никакви последствия, нищо, което да ти обясни случилото се. Колкото до самите изчезнали от другия край, вероятно нямаше да го разгласяват.

Увлечена в мисли, не чух тихите гласове, нито стъпките в тревата, и един глас едва на няколко метра от мен ме стресна.

- Дяволите да те вземат, Дугал Макензи. Роднина или не, нищо такова не ти дължа.

Гласът бе тих, ала клокочеше от гняв.

- Така ли? - рече друг, в гласа му личеше усмивка. - Мисля, че помня един неотдавнашен обет, в който се кълнеш да се подчиняваш. „Докато се намирам във владенията на клана Макензи“, мисля, че така го каза. - Чу се тупване, сякаш някой удари с крак земята. - Това са владения на Макензи, момко.

- Врекох се на Колъм, не на теб.

Значи беше Джейми - и не ми трябваше да познавам от три пъти защо е ядосан.

- На Колъм, на мен, едно и също е. Знаеш го добре. - Последва нещо, което звучеше като шамар. - Подчинението ти е към главатаря на клана, а извън Леох аз съм не само краката на Колъм, а и главата и ръцете му.

- А аз никога не съм виждал по-добър пример за това как дясната ръка не знае какви ги върши лявата - отвърна Джейми. Макар тонът да бе огорчен, по полушеговития отговор личеше, че се наслаждава на този сблъсък. - Какво ли ще каже дясната, когато разбере, че лявата събира злато за Стюардите.

След кратка пауза Дугал отвърна:

- Макензи, Макбюлейн, Маквиник, всички сега са свободни. Никой не може да ги кара да вършат нещо против волята си и никой не може да ги спре. Кой знае, може би Колъм ще подкрепи принц Чарлс Едуард повече от всички, взети заедно.

- Може - съгласи се Джейми, - а утре да вали от земята към небето. Това не значи, че ще стоя на върха на стълбището, обърнал кофата си на обратно.

- Така ли? Ти можеш да спечелиш повече от мен от един Стюард на престола, момко. А от англичаните - нищо, освен бесило. Ако не те е грижа за собствената ти глупава глава...