![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Юлий го прегърна, зарадван, че вижда стареца жив и здрав. Нямаше нужда от думи.
— Да видим колко от откупа ни е успял да похарчи Целз — каза той накрая. — Дайте лампи насам! Елате в трюма.
Кабера и другите го последваха по стълбите.
Вратата поддаде лесно под брадвите и маслените лампи осветиха помещението. Сърдитият ропот на гребците долиташе през стената като призрачно ехо.
Юлий рязко си пое дъх. Трюмът беше претъпкан. Големи лавици от дебели дъбови дъски се точеха по цялата дължина на стените, от пода до високия таван. На всяка лавица имаше богатство. Делви със златни монети и малки сребърни кюлчета, натрупани на купчини, разположени внимателно, за да не нарушат равновесието на кораба. Юлий поклати глава в неверие. Това, което виждаше пред себе си, беше достатъчно, за да си купи цяло малко царство. Целз сигурно много се беше безпокоил за тези съкровища. Юлий се съмняваше дали изобщо е напускал кораба си, след като бе имал да губи толкова много. Единственото, което не видя, беше пакетът с книжата, който Марий му беше дал, преди да умре. Той си знаеше, че за Целз тези документи няма да имат никаква цена — пиратът никога не би могъл да изтегли големите суми, без да стане ясно кой е всъщност. Юлий се беше надявал, че не са потънали с „Акципитер“, но пък загубените пари бяха нищо в сравнение със златото, което бяха спечелили в замяна.
Мъжете, които влязоха с него, онемяха от гледката. Само Кабера и Гадитик влязоха по-навътре в трюма — проверяваха и оценяваха съдържанието на всяка лавица. Гадитик спря, изсумтя и издърпа един сандък — на капака му беше пирографиран орел. В прилив на въодушевление той счупи ключалката с меча си.
Шепата му излезе от сандъка, пълна с лъскави сребърни монети, прясно отсечени. Всяка беше белязана с герба на Рим и с главата на Корнелий Сула.
— Можем да изчистим имената си, като върнем това — каза той и погледна доволно Юлий.
Юлий се засмя.
— С този кораб, който да замени „Акципитер“, ще ни приветстват като отдавна изгубени синове и без среброто. По-бърз е от повечето наши кораби.
Видя, че Кабера пъха скъпоценности в гънките на робата си, и му намигна развеселен.
Гадитик започна да се смее доволно и пусна монетите да се стекат между пръстите му обратно в сандъка.
— Можем да се върнем у дома — възкликна той. — Най-после можем да се върнем у дома!
Юлий не позволи на капитан Дур да вземе двете триреми, които му беше обещал в замяна на изхвърления товар — знаеше, че е глупаво да оголват защитата си, докато не стигнат на безопасно място в някое римско пристанище. Капитанът се разбесня, но нямаше избор.
Малко по-късно Гадитик посети Юлий в каютата, която беше принадлежала на Целз — сега измита и лъсната. Младият мъж крачеше из нея, все още ядосан от разговора с Дур.
Гадитик отпи от чашата с вино, одобри избора на Целз и каза:
— Можем да слезем на суша в пристанището в Тесалоника, Юлий, и да предадем парите на легиона и кораба. След като изчистим имената си, можем да тръгнем покрай брега или дори направо на запад, към Дирахион, и да вземем кораб за Рим. Близо сме. Дур каза, че ще се закълне, че сме имали делова уговорка, затова обвиненията в пиратство ще отпаднат.
— Остава войникът, който Кир уби на пристанището — каза Юлий замислено.
Гадитик сви рамене.
— Войниците умират, а Кир всъщност не го прободе. Човекът просто нямаше късмет. Няма да могат да ти го лепнат. Свободни сме да се върнем.
— Ти какво ще правиш? Имаш достатъчно пари, за да излезеш в пенсия, струва ми се.
— Може би. Мисля да използвам моя дял, за да платя на сената за робите, които потънаха с „Акципитер“. Ако го направя, дори може да ме пратят обратно в морето като капитан. Победихме два пиратски кораба, в края на краищата, което те не могат да пренебрегнат.
Юлий се изправи и стисна ръката му.
— Дължа ти много повече от това, нали знаеш.
Гадитик здраво стисна ръката му.
— Не ми дължиш нищо, момче. Когато бяхме в онази смрадлива дупка и приятелите ми умираха, волята ми за малко щеше да се изпари заедно с живота им.
— Но ти беше капитанът, Гадитик. Можеше да държиш на авторитета си.
Гадитик се усмихна малко тъжно.
— Човек понякога разбира, че в края на краищата не струва много.
— Но ти си добър човек, нали разбираш, и чудесен капитан — каза Юлий; искаше му се да може да намери по-добри думи за приятеля си.
Знаеше, че на Гадитик му беше трябвала неподозирана сила, за да преглътне гордостта си, но ако не го беше направил, никога нямаше да могат да си възвърнат живота и честта.