![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Аз съм вече твърде стара, пък и съпругът ми може да се върне. Но ти, Луиджи, си мъжът, който ми харесва. Ако дойдеш отново тук след четири години, ще ти дам Анезе за булка.
Анезе, дъщеря и, беше на дванайсет. Така ми даде да разбера, че ако опитам, тя е готова. Вие какво бихте направили? Аз и казах, че не е стара, а мъжът и едва ли ще се върне и аз предпочитам нея сега, пред дъщерята утре. Така започна любовта ни.
За да ви дам представа за характера на Мария, преднамерен и решителен, ще кажа само едно. През нощта, когато беше първата ни среща в чифлика на мъжа и, където имаше къща и плевня, минавайки през кухнята, я видях да топли голямо гърне с вода. На момента се изненадах, но после разбрах. В кръчмата нямаше баня и тя топлеше всичката тази вода заради мен, за да се изкъпе и да бъде свежа и чиста за любовната среща. След това ми обясни:
Окъпах се, защото щях да идвам при теб.
Какъв ти лек живот... Това беше страст, тежка, много тежка и аз разбирах, че тази страст щеше да направи и живота ми тежък. Но не можех да сторя нищо: щом станеше десет часа, страстта ме обземаше; излизах от кръчмата и хуквах през полето към чифлика. Там я намирах, мълчалива и страстна; щом ме видеше, без да каже дума, се хвърляше на врата ми. В същото време все по-често говореше, че ще се омъжи за мен. Накрая, един ден ми съобщи за намерението си да публикува обява за предполагаемата смърт на съпруга си, след което да се оженим и тя да дойде в Рим с мен или аз да заживея с нея в Сторта.
Бях я накарал да вярва, че съм ерген, имотен и свободен, не обелвах нито да, нито не: обичах я и в същото време чувствах, че не бива да я обичам. По време на срещите гледах да говоря възможно най-малко, защото знаех - говоря ли, ще добавя и други лъжи към вече наговорените пред нея. За съжаление обаче първите лъжи ми се губеха, но тя ги бе заключила в сърцето си, а сега срещу тези лъжи стоеше истината на нейната любов към мен. Колко пъти усещах, че е наложително да и разкрия моята истина: че съм женен, че съм без работа, че не съм свободен. Но всеки път се спирах, защото тази истина не беше в съгласие с истината на нейната любов - тя беше в съгласие с лъжите.
Така измина почти месец: срещахме се нощем в чифлика и денем в кръчмата. Междувременно парите бяха на свършване. Виждах да се приближава моментът, когато ще трябва да избягам като крадец или да се оставя да ме издържат родителите на Мария. Честна дума, не съжалявах, че парите свършват: беше добра причина да прекратя тази връзка и да си тръгна, без да се налага да признавам, че съм женен. Мария нямаше да се обиди, вероятно щеше да разбере. Е, да, някои неща жените отгатват интуитивно. Една вечер в чифлика, в мрака сред сламата, тя ми пошепна в ухото:
- Нямаш пари, знам, погледнах в портфейла ти. Но не се тревожи! Ще останеш тук. Точно сега имаме нужда от човек да ни помага. Ще останеш и ще се оженим.
Като тръгвах от Рим, дадох новия си адрес на Джовакино, за да му докажа, че съм приел съвета му На тази кора се подхлъзнах; това острие спука балона на моя живот, надут от лъжи. Веднъж се връщах в кръчмата, след като бях играл на карти с приятели от Сторта, когато, минавайки покрай тръстиковата ограда, дочух ясно познат глас. Беше Джовакино, който разговаряше с някого. Приближих се тихо към стобора и погледнах. Джовакино седеше до масата и беседваше с Мария, току-що донесла бира на поднос. Улових само тази фраза:
- Жена му смята, че е в Милано и работи. Ако разбере, че през цялото време е бил тук, в Сторта, лошо му се пише.
Без да се колебая, се върнах назад, на Виа Касиа, спрях първия появил се камион и помолих шофьора да ме закара в Рим. Качих се на камиона, натоварен с тухли, и седнах върху чувалите с цимент. Чувствах се странно - имах сърбеж в носа, все едно ми се плаче. После, докато камионът летеше към Рим, вдигнах очи към небето и видях, че за първи път след цял месец хубаво време, беше покрито с черни облаци, които кипяха и ставаха все по-големи като дим от пожар. И въздухът беше друг, горещ и лепкав. С една дума, духаше сироко. Не мина и минута и сърбежът в носа се конкретизира и ми причини първото кихане. Нямах време да съжалявам за Мария, да изпитвам угризения, да се чувствам виновен и жалък. Киханията следваха едно след друго, на често и се усилваха все повече, главата ме болеше, а очите ми сълзяха. Струваше ми се, че при всяко кихане една от всичките разказани лъжи излиза от носа ми и си отива. В Рим слязох от камиона, кихайки, и тръгнах под дъжда към къщи.