![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Третата поука е, че докато административната реформа отразява материалните интереси на заинтересованите страни, било на бетониралите позициите си патронажни политици или на все по – големия брой гласоподаватели от средната класа, идеите играят решаваща роля всеки човек да осъзнае своите собствени интереси. Един гласоподавател от средната класа с еднакъв успех би могъл да получи назначение в държавната администрация или да бъде убеден, че меритократичната система по – добре защитава дългосрочните интереси на неговото семейство. Изборът, който той ще направи, много често зависи от ясното публично формулиране на тези идеи. Съществена роля играят и обществените нагласи: ако всички около теб приемат патронажните назначения, човек е по – склонен да постъпи по същия начин, дори да смята, че това е лоша практика. Ако малцина постъпват по този начин, на нея ще се гледа като на девиантно поведение. Публичното обсъждане на моралната основа на назначенията в публичния сектор е от решаващо значение за формирането на тези предпочитания.
Четвъртата поука е, че осъществяването на реформите изисква твърде много време. Законът „Пендълтън“ е приет през 1883 г., но системата за назначения въз основа на качества и компетентност започва да се прилага едва през 20 – те година на миналия век и отново престава да се прилага за известно време в началото на Новия курс. Както вече отбелязах, американската система на сдържания и противотежести създава повече препятствия пред осъществяването на решителни политически промени, отколкото в други демократични системи. Тъй като реформите засягат могъщи утвърдени интереси, не е изненадващо, че тяхното прокарване изисква време. Понякога те биват ускорени от случайни събития като убийството на Джеймс Гарфийлд или необходимостта от мобилизация при обявяването на война. Но при всички обстоятелства печелят от наличието на силен лидер, каквато е ролята на Теодор Рузвелт, преди да стане и след като става президент.
Още докато се полагат основите на съвременния публичен сектор, в Съединените щати се засяват и семената на възникналите впоследствие проблеми, свързани с развитието на държавната администрация. Още с изграждането на меритократичната система новите държавни служители се обединяват в профсъюзи и лобират в Конгреса в защита на своя статус и работни места. През 1901 г. новосъздаденият профсъюз на пощенските служители започва да настоява за прекласификация на длъжностите и заплатите, в отговор на което Конгресът полага усилия да ограничи възможността на държавните служители да лобират в своя полза. Президентът Рузвелт подкрепя правото на служителите в публичния сектор да се обединяват в профсъюзи, но се старае да ограничи политическата им дейност, за да запази контрол над изпълнителната власт. Служителите от публичния сектор се организират под ръководството на Американската федерация на труда, която настоява за приемането на закона „Лойд – Ла Форет“ от 1912 г., който изрично признава правото на държавните служители да се организират и да подават петиции в Конгреса (без да имат право да стачкуват).
Синдикатите в публичния сектор и меритократичните назначения в държавната администрация са илюстрация на една от големите дилеми на бюрократичната автономия. От една страна, меритократичната система предпазва държавните служители от патронажни практики и прекомерно политизиране на администрацията. От друга, нейните правила биха могли да бъдат използвани за защита от търсене на отговорност и уволнение, когато не изпълняват своите задължения. Автономията на държавната администрация може да повиши качеството на управлението и да стимулира държавните служители да защитават обществените интереси. Но тя би могла да бъде използвана и за защита на личните им интереси за гарантиране сигурността на работното място и заплащането.
Днес същите тези профсъюзи в публичния сектор са част от един елит, който използва политическата система в защита на собствените си интереси. Както ще видим в част IV, от 70 – те години на миналия век качеството на американската държавна администрация чувствително се влошава не на последно място поради пренебрегването от страна на профсъюзите на компетентността като критерий за постъпване на работа и повишения. Те са интегрална част от политическата база на съвременната Демократическа партия, поради което нейните политици не желаят да оспорват решенията им. Резултатът е политически упадък.