Политичестки ред и политически упадък [bg]

Първото обяснение се крие в социалните промени в резултат на икономическото развитие. Вече видяхме, че реформите Норткоут – Тревелиан са предизвикани от настояванията на британската средна класа за достъп до държавната администрация, която е под контрола на аристократичния патронаж. Средната класа в САЩ изиграва подобна роля за осъществяването на промени; разликата е, че неин опонент не е аристокрацията, а утвърдената партийна система. Възникналите вследствие на индустриализацията нови участници не са заинтересовани от запазването на старата клиентелистка система. Те се мобилизират във влиятелни групи, които оспорват статуквото на старата партийна система.

Второ обяснение са новите идеи, възникнали по това време, които оспорват легитимността на старата система поради нейната корумпираност и формулират визия на модернизирана американска държава, съответстваща на съвременните европейски модели. Новите идеи са свързани със социалните промени: реформаторите от Прогресивната ера в повечето случаи са образовани професионалисти от средната класа. Но идеите никога не са само „надстройка“ или обосновка на класови интереси; те имат своя собствена вътрешна логика, която ги превръща в независими причини за политически промени.

Първата група, която настоява за реформи, е бизнес общността, която се нуждае от по – ефективно управление. Американският капитализъм се променя драстично през този период с възникването на големи междущатски корпорации като железопътните компании, преработващата промишленост, която е зависима от външната търговия, както и на селскостопански сектор, в който земеделието за задоволяването на собствените нужди се измества от производството на селскостопанска продукция за продажба. Участниците в тази група имат различни интереси. Така например железопътните компании отлично се възползват от патронажната система за подкупване на законодателната власт и защита на своите интереси. За разлика от тях привържениците на реформата в повечето случаи са търговци и производители, чиито интереси са накърнени от некачествените административни услуги на старата система. „Реформаторите непрекъснато се оплакват от пощенски станции, в които чували с недоставена поща лежат забравени в заключени помещения, и изнасят лекции пред местните търговски камари за митниците в Прусия и Великобритания, които са четири – пет пъти по – ефективни.“ Търговците настояват за чисти улици, градски транспорт, полицейска закрила и противопожарна защита, които са в окаяно състояние поради партийния контрол над общинските власти. Една от най – големите полемики, довела до приемането на закона „Пендълтън“, е свързана с разследване на нюйоркската митница, през която се извършва огромен търговски обмен, от който правителството на САЩ извлича приблизително 50 процента от своите приходи. Митницата е под контрола на лидера на републиканците Роскоу Конклинг и главен източник на патронаж. Причина за поражението на Конклинг е борбата за власт между фракциите на верните последователи и полурепубликанците в Републиканската партия, чийто краен резултат – назначения в митницата според качествата и компетентността – отговаря на интересите на нюйоркската бизнес общност.