Политичестки ред и политически упадък [bg]

Впоследствие тези интелектуалци учредяват редица нови организации на гражданското общество като дирекция „Научни изследвания“ към нюйоркската община, която предлага реформи, Американската асоциация за обществени науки, чийто главен приоритет е реформата на държавната администрация на научна основа, и учредената през 1870 г. Асоциация на юристите в Ню Йорк за защита на професионалния интегритет на своите членове. Те се позовават на принципите на Фредерик Уинслоу Тейлър за „научно управление“ като авангарден подход за съвременна бизнес организация и методическо ръководство за преструктуриране на американския публичен сектор.

Доколкото личните интереси на реформаторите са в основата на техния активизъм, той притежава и важно етично измерение. Нападките срещу патронажната система и властта на партийните босове се отличават с изключително морализаторски тон, с който реформаторите разобличават разпалено недостатъците на съществуващата система. Както пише биографът на Теодор Рузвелт Едмънд Морис:

За американците от последната четвърт на XX в. е трудно да разберат емоциите, които възбуди реформата на държавната администрация през последната четвърт на XIX в. Как е било възможно интелектуалци, политици, светски лъвове, духовници и издатели да агитират така пламенно от името на митнически служители, директори на индиански училища и пощенски началници?... Факт е, че хиляди, дори милиони се нареждат под знамето като фанатизирани кръстоносци.

Част от отговора на въпроса на Морис защо хората разискват толкова разпалено реформата на държавната администрация е свързан с желанието им техният статус и достойнство да получат публично признание. Движението за реформа на държавната администрация се ръководи от специалисти с различни професии – адвокати, учени, журналисти и т.н. По думите на Стивън Сковронек те са „свързващото звено между стария аристократичен елит на Америка и неговия нов професионален сектор. Те произхождат от солидни американски семейства и притежават висока новоанглийска култура“. Този елит на новата средна класа се нуждае от реформи срещу интересите на една политическа класа, успяла да мобилизира огромни маси гласоподаватели от неелитите благодарение на патронажната система. Повечето реформатори са протестанти от върхушката, които изпитват негодувание към необразованите католици и евреи, които заливат страната и не познават американските ценности и практики. В известен смисъл те се опитват да възстановят социалния статус на своите предшественици от периода преди Джаксъновия популизъм. Разбира се, те се възприемат по различен начин – като лидери на модернизацията в едно изостанало общество – и изпитват огромно разочарование, че по – слабо образовани политици упражняват реална политическа власт вместо тях, а тяхното образование и технически познания не са уважавани от съществуващата политическа класа. И ако мнозина от тях се стремят да постигнат своите материални цели, страстният морализъм на движението е свързан с утвърждаването на ценности като образование, компетентност, организираност и почтеност, които представителите на тази прослойка са убедени, че олицетворяват.