Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Краят на патронажната система на федерално ниво не настъпва до средата на XX в. Въпреки че по време на Новия курс Франклин Рузвелт осъществява огромно разширяване на обхвата и функциите на федералното правителство, при първия си мандат самият президент назначава свои привърженици на държавна служба. Процентът на класифицираните длъжности във федералната администрация достига 80 процента в края на 20 – те години и спада до около 60 процента в средата на 30 – те години на миналия век. Тази тенденция е коригирана в края на десетилетието от комисията „Браунлоу“, която регламентира управлението на персонала в цялото федерално правителство и създава подробни правила за държавната администрация.
От 80 – те години на XIX до 20 – те години на миналия век Съединените щати постепенно демонтират клиентелистката система на партийно управление и полагат основите на професионална администрация, сравнима с функциониращите от десетки години европейски администрации. Съществуването на клиентелистка система в Съединените щати е свързано преди всичко с факта, че демокрацията възниква по – рано, отколкото в повечето европейски страни, и че все още не е изградена силна, автономна държава в момента на разширяването на избирателните права. По – късно е изградена коалиция в подкрепа на автономна администрация, но тя трябва да се съчетае със силно лидерство в рамките на продължителен период от време както на национално ниво, така и във всеки град и щат под контрола на политическите машини.
Процесът на реформи в публичния сектор отнема много повече време в Америка, отколкото във Великобритания, поради различията на институционално ниво и в обществото като цяло. Британската Уестминстърска система позволява бързото вземане на решения, независимо коя от партиите има мнозинство в Парламента. За разлика от това в Съединените щати властта е разделена между президента и Конгреса, а самият Конгрес има силна Горна камара и двете камари са контролирани от различни политически партии. Федералната система, която разпределя властта между щатските и местните власти, е причина реформите на национално ниво да не са задължителни за цялата страна. Някои щати осъществяват реформи на своите патронажни системи преди федералното правителство, други значително изостават. Освен това двете държави са много различни от социална гледна точка. Във Великобритания средната класа получава достъп до елитни образователни институции като Оксфорд и Кеймбридж и постига споразумения за прокарване на реформи. Американският елит от възпитаници на Харвард и Йейл поставя началото на движението за реформа на държавната администрация, но те преобладават само в Североизтока и са принудени да търсят съюзници извън своята социална класа в една необятна и разнообразна като етнически и социален състав страна.
Американският опит предлага някои важни поуки за съвременните развиващи се страни, които желаят да реформират своите клиентелистки политически системи и да създадат съвременно, меритократично, компетентно управление. Първата е, че реформата е дълбоко политически, а не технически процес. Една съвременна административна система има, разбира се, и технически характеристики като класификация на длъжностите, изисквания за провеждане на конкурси, кариерно развитие и т.н. Но клиентелистките системи не съществуват, защото административният персонал или политиците не разбират как да организират ефективно ведомство. Те съществуват, защото участниците в тях се възползват от системата или като политически лидери, които получават достъп до власт и ресурси, или като техни клиенти, които получават работни места и облаги. Премахването им изисква повече от формална реорганизация на управлението. Опитите за реформа на публичния сектор с подкрепата на международни агенции за оказване на помощ за развиващите се страни в началото на XXI в. илюстрират безполезността на чисто техническия подход.
Втората поука е, че в политическата коалиция, подкрепяща реформите, трябва да участват групи, които не са заинтересовани от запазването на съществуващата система. Такива групи възникват естествено в резултат на икономическия растеж и социалните промени: нови бизнес интереси, изключени от съществуващата патронажна система, лишени от политическо участие представители на средната класа и групи на гражданското общество, загрижени за нуждите на лишените от внимание социални прослойки. Проблем при създаването на една реформистка коалиция са опитите на клиентелистките политици да привлекат тези групи на своя страна. В Съединените щати много железопътни компании, образци на индустриалната модерност, се научават да използват корупционната патронажна система. Това означава, че реформистката коалиция трябва да включва по – малко съвременни от икономическа гледна точка групи като дребни фермери, вносители и износители, чиито интереси са ощетени от железниците. По подобен начин имигрантите в по – старите източни градове често биват мобилизирани успешно от съществуващата клиентелистка машина, вместо да се присъединят към прогресивната коалиция.