Политичестки ред и политически упадък [bg]

Усилията за премахване на клиентелизма от федералната държавна администрация бележат слаб напредък през първите две десетилетия след приемането на закона „Пендълтън“, тъй като влизането в сила на декретите на Комисията за реформа на държавната администрация зависи от липсващото много често желание на президентите да управляват департаментите на собствения си кабинет. Това се променя едва след като на границата между XIX и XX в. настъпват две събития, в резултат на което е изградена много по – стабилна меритократична администрация.

Първото е избирането през 1896 г. на Уилям Маккинли за президент, което осигурява на Републиканската партия доминиращо мнозинство в Конгреса. През предишните две десетилетия от 1875 до 1896 г. двете партии си разменят властта в Конгреса всеки две години или я споделят помежду си. Поражението на демократа/ популист Уилям Дженингс Брайън през 1896 г. води до политическо прегрупиране, което променя баланса в полза на републиканското мнозинство, което защитава бизнес интересите на Североизтока, и до отцепване на демократическия Юг от популисткото движение.

Второто събитие е президентството на Теодор Рузвелт и последвалото предефиниране на административното управление в Съединените щати. Слабите президенти от края на XIX в. в повечето случаи само подписват решенията на двете партии в Конгреса. Теди Рузвелт притежава изключителна енергия и споделя възгледа на Хамилтън, че изпълнителната власт трябва да е независима, и разширява конституционните прерогативи на президентската власт в максимална степен. Рузвелт е член на Комисията за реформа на държавната администрация в продължение на шест години и използва президентските си правомощия за значително разширяване и укрепване на меритократичните принципи във федералното правителство, което лесно осъществява, тъй като неговият предшественик е републиканец и е напълнил администрацията с патронажни назначения. Рузвелт встъпва в длъжност през 1901 г. след убийството на Маккинли, но той и неговата партия печелят решително мнозинство на изборите през 1904 г. и той използва своя мандат много ефективно. Работи в тясно сътрудничество с Комисията за реформа на държавната администрация, укрепвайки нейната регулаторна власт над федералните агенции за прекъсване на връзките им с политическите партии. Комисията получава повече средства и възможности да контролира назначенията и повишенията както във федералната, така и в местните администрации.