Произход на политическия ред [bg]

Възниква въпросът защо военните имат толкова нисък престиж в китайската система. И тук вероятно отговорът ще бъде нормативен: някак си по време на периодите Пролети–Есени и Воюващите царства възниква идеята, че истинската политическа власт се основава на образованието и грамотността, а не на военната храброст. Военните, които имат амбицията да управляват, разбират, че трябва да се въоръжат с конфуциански знания, ако искат хората да им се подчиняват, а синовете им да се образоват от учени преподаватели, ако искат те да ги наследят като владетели. Ако изглежда незадоволително да се смята, че перото е по–силно от меча, трябва да се замислим над факта, че всички успешни усилия на гражданските власти да контролират своите военни в крайна сметка се основават на нормативни идеи за легитимна власт. Ако поиска, американската армия може още утре да завземе властта от президента; това, че не го прави, е отражение на факта, че огромното мнозинство от офицерите дори не биха могли да си представят подобно незачитане на конституцията на САЩ, а огромното мнозинство от войниците под тяхно командване не биха се подчинили на заповедите им, ако се опитат да го направят.

Първоначалното равновесие на Хан се основава на баланс между интересите на всички страни, участвали в създаването на силна, единна централизирана китайска държава, за да се избегнат сътресенията и войните на Източна Джоу, и интересите на местните елити в Китай, които искат да укрепят възможно по–голяма част от своята власт и привилегии. Първият император Цин се опитва да разшири институционалния баланс твърде далеч по посока на силна, централизирана държава[57], като пренебрегва интересите не само на патримониалните елити, но и на обикновените селяни, за които тиранията на местния господар е заменена от тиранията на държавата. Династията Хан измества баланса обратно, за да се възстановят накърнените от Цин интереси на кралските и аристократичните семейства, като същевременно се стреми да намали влиянието им с течение на времето. Хан се релегитимира чрез конфуцианството въз основа на някои неутвърдени легистки предпоставки. Държавата, която създава Ранната Хан, е стабилна, защото е основана на компромис. Но е значително по–слаба от царство Цин и не търси пряка конфронтация с оцелелите центрове на аристократично влияние. Въпреки всичко новото равновесие е функционално. С едно кратко прекъсване, предизвикано от регента Уан Ман (45 г.пр.Хр. – 23 г.), който се обявява за император на краткотрайната династия Син, Хан успява да оцелее в продължение на повече от четири века – от 202 г.пр.Хр. до 220 г. Това е забележително политическо постижение, на което, за съжаление, не е писано да просъществува по–дълго.