Светлина в пукнатините [bg]

Ако петзначките бяха дело на Господ, тогава Пиер Арно бе синът на зората. Падналият ангел.

И все още ги преследваше. Сега се завръщаше. А Терез Брюнел бе готова на почти всичко, за да не възкресява онова име, онова дело, онези времена.

— Oui, oui — настоя Жером. Рядко демонстрираше нетърпение, още по-рядко пред жена си. Но сега не се сдържа. — Случило се е преди десетина години. Но искам да ми разкажеш отново всичко, включително този път и онова, което не е стигнало до пресата. Онова, което сте скрили от обществеността.

— Не съм крила нищо от обществеността, Жером. — Сега бе ред на Терез да бъде припряна. Гласът й бе рязък и хладен. — По онова време бях нова в полицията. Не е ли по-добре да попиташ Арман? Той го познаваше добре.

И двамата инстинктивно се извърнаха към групата хора, струпани около вратата на стаичката с телевизора.

— Наистина ли мислиш, че е разумно? — попита Жером.

Терез отново се обърна към съпруга си.

— Може би не. — Вгледа се за миг в очите му, сякаш търсеше нещо. — Трябва да ми кажеш, Жером. Защо се интересуваш от Пиер Арно?

Жером дишаше запъхтяно, все едно бе пренасял нещо твърде тежко на твърде дълго разстояние. Накрая проговори:

— Името му изникна, докато търсех в архивите.

Терез Брюнел изведнъж усети как й се завива свят. Проклетият Пиер Арно.

— Шегуваш ли се? — попита, макар че виждаше колко е сериозен съпругът й. — Това ли беше името, което задейства сигнала за пробив в сигурността? Ако е така, трябва да ни кажеш.

— Нужно е, Терез, да науча повече за Арно. За миналото му. Моля те. Може и да си била нова по онова време, но сега си комисар. Знам, че знаеш.

Тя го измери със суров поглед. Сетне омекна, както си и знаеше, че ще стане.

— Пиер Арно беше главен комисар в Sûretè — заразказва. — Най-високият пост, на който в момента е Силвен Франкьор. Тъкмо се бях присъединила към Sûretè, когато всичко излезе наяве. Срещала съм се с него само веднъж.

Жером Брюнел си спомняше много ясно деня, в който съпругата му, дотогава главен уредник в Музея на изящните изкуства в Монреал, се прибра у дома и съобщи, че иска да се присъедини към полицейската служба на провинция Квебек. Минаваше петдесетте и със същия успех можеше да обяви, че се е записала да играе в "Цирк дю Солей". Но Жером разбра, че жена му не се шегува и ако трябваше да е честен, новината не му идваше като гръм от ясно небе. Терез бе консултирала полицията при разследването на множество кражби на произведения на изкуството и бе открила в себе си склонност към разплитането на престъпления.

— Както сам каза, всичко това се случи преди повече от десет години — продължи Терез. — По онова време Арно бе от дълги години най-високопоставеният полицай на провинцията. Хората го харесваха. Уважаваха го. Доверяваха му се.

— Казваш, че сте се срещали веднъж — рече Жером. — Кога се случи това?